2002-а беше страхотно време да си хлапе

еее, винаги е страхотно време да си хлапе, ама винаги...

"около встъпването в новото хилядолетие... компютри вече имаше, но далеч не бяха масови, видеоигрите все още не бяха мултимилионна индустрия..." "Вече имаше, но не бяха масови" важи за началото на края на 80-те и началото на 90-те. През 2002 у нас вече имаше множество малки бизнеси за продажба на компютри. А за игрите сте прав, че не бяха мултимилионна индустрия. Бяха мултимилиардна. 20 години по-рано - през 1982 само американският пазар на видеоигри се оценяваше на около 2 милиарда долара. В края на 90-те световният пазар вече беше минал 50 млрд. Защо така ли? Ми защото видеоигрите не дойдоха с персоналните компютри, а с конзолите. * * * "Интернетът беше през телефона и беше нещо доста болезнено за ползване..." Беше, ама когато още сте играл под масата вкъщи. По това време вече се бяха появили кварталните LAN мрежи. Даже предлагаха сървъри за теглене на пиратски софтуер, както и филми, оразмерени да се събират на CD.

Интересно. От 8 точки общо, 6 са свързани със седене пред екран (ТВ и компютър) и само 2 с игра навън. Като пенсионерите? О-о, братчед! Въобще нямаш представа кое му е страхотното да си хлапе.

e-mil, може би не е ужасно достойно поведение да назидаваш някого и да му казваш какво за него е страхотно в това той да бъде хлапе и как не е това, който той си мисли.

Е да, беше страхотно време. До e-mil - през 2002-ра не помня толкова много хора да имаха персонални компютри, конзолите бяха най-много китайски копия на NES, а който имаше роднина в чужбина играеше PS. Тогава процъфтяваха кварталните компклубове, задължително в някой гараж. До родината мултимилиардния бизнес с видеоигри не беше достигнал още, а и без бърз и достъпен интернет на никой не му и пукаше за него - най-играната игра тогава беше един безплатен мод за Half-Life, сети се сам за коя игра говоря. А и сам казваш как пиратските CD-та избиваха пазара, колкото и НСБОП да ги газеха с багери в поредния репортаж на По Света и У нас. И до ден днешен имам някъде в нас CD-та с мп3 и филми, да не говорим за игри. Ерата на интернета беше по-късно, към 2004-5 стана по-бърз, по-стабилен, по-достъпен, и естествено най-важното - по-евтин, за да може родителите на хлапетата от 2002-ра да си го позволят. Още си спомням и първите реклами на БТК ADSL с оня ухилен полуидиот. Компклубчетата тогава и взеха да умират, към 2005-та, точно поради интернета. Но чара на 2002-ра беше в нямането. В нощната в клуба, приятелчетата, дето техните ги търсят, ерата на дънещите от слушалките на играчите Ванко 1 и Шамара, Спенснята, до пича с гаджето, гледащи пиратски филм в кьошето, защото в малкия град киното няма филма, а няма и къде да го гледат. А футбол се играеше навсякъде. Отчасти и заради футболното първенство в Далечния Изток,поради което хлапетата на 2002-ра висяха пред телевизорите в кафенетата, за да гледат Роналдо 1, Роналдиньо и Михаел Балак, Бекъм, Ривалдо, понеже Велико Търновото вкъщи пак не иска да работи... Достатъчно носталгия за днес. Хайде ще си пусна Ювентус - Фиорентина, а може и да направя една нощна. For old times' sake.

deowin | 09.02.2018 18:41 "e-mil, може би не е ужасно достойно поведение да назидаваш някого и да му казваш какво за него е страхотно..." Щеше да е така, ако авторът разказваше какво за него е страхотно. Само че виж третия пасаж - той обобщава спомените на цялото местно поколение от милениъли. Наистина ли половината от най-страхотните им спомени са в това какво са гледали по телевизията? Със сигурност не. Достатъчно е да поговориш с десетина произволно избрани милениъли? Или дори днешни деца. Или каквито и да е бивши деца. Аз съм от поколението, което събираше от стрелбищата фигурки на каубои и индианци (пак свързано с екран), картинки от дъвки и задължително сядаше пред телевизора за да гледа "Войната на таралежите". Но попитай кой да е мой връстник за страхотните му спомени - почти никой няма да сложи този сериал сред тях. А защо? Ми защото ключовите моменти в израстването винаги са на улицата, а не вкъщи. Те са и най-запомнящи се. Когато децата са на възраст да излизат сами да играят, вече започват по-осъзнато да да изживяват архетипите - собственото его, героят или лидерът на групата, анти-героят, предателят, заплахите, женското начало и т.н. И това винаги е свързано със случки в някаква социална среда: независимо дали си набил някого или теб са те набили, или заедно сте откраднали ябълки от близката сергия. Винаги е навън, а не пред екрана вкъщи. Щом авторът е ходил с бандата по поляни извън града, значи вече е бил на възрастта, в която момченцата започват да обръщат внимание на момиченцата. За моето поколение изобщо нямаше сексуално образование. Сега то е влязло в училищата. И въпреки това днешните деца все още научават най-интересните сексуални уроци на улицата - точно като мен. А защо? Ми щото винаги е било така и това не може да се промени от технологиите или правителствените решения. Така ще бъде и за следващите поколения, пък ако ще и във всяка колиба да се появят устройства за виртуална и добавена реалност. Същото важи за колекционерството, независимо дали са фигурки на каубои или картички с футболисти. Това е поведението на ловеца, живеещо у всеки от нас. Смисълът е да донесеш вкъщи плячка от външния свят, а не да търсиш навън проекция на домашните си впечатления от телевизора. Това не е най-интересното - каквото си гледал всички от бандата са го гледали.

Spider | 09.02.2018 22:08 "през 2002-ра не помня толкова много хора да имаха персонални компютри... До родината мултимилиардния бизнес с видеоигри не беше достигнал още... А и сам казваш как пиратските CD-та избиваха пазара..." Авторът очевидно дава оценка на цялата индустрия, а не на това какви печалби от нея са стигнали до България. Е, как пиратските CD-та са избивали пазара, ако купувачите е нямало в какво да ги пъхнат за да ги играят? Със сигурност нямаше чак толкова клубове, че да захранят пазара с покупките си. И въобще как са станали хит у нас, ако индустрията не е била в разцвет предното десетилетие? * * * Spider | 09.02.2018 22:08 "А футбол се играеше навсякъде." Също както в предните 100 години, също както и днес. И с какво се отличава 2002-ра?

Когато вратата не се заключваше и карахме колело без каска, представяте ли си… Публикувано на 09.04.2016 в България "Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка — и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?! Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, мамка им!" Хм, защо ли имам усещането ,че някой нещо е плагиатствал.

Малко off topic обаче, Скучко, това че сте спали в боядисани с опасна боя, а лекарствата не са били обезопасени не е нещо за хвалба или успокоителното и крайно омразно "Еми, кво, и от нас стана хора". И не е супер яко да си строшиш нещо, защото някои счупвания свършват не с гипс, а със сложни операции и железа в ръцете и краката. И аз съм играл на "Стражари и апаши" и съм ходил през три квартала в четвъртия, но го отчитам по-скоро като родителска небрежност, отколкото "Ебаси якото беше едно време". Нека погледнем истината в очите - едно време не беше "ебаси якото", просто родителите бачкаха, бабите и дядовците ги беше грижа само да си добре натъпкан до козирката и си разигравахме коня както искаме. И затова сега ни се струва, че е било готино. Иначе поздравление за галерията. Колкото до критиките, че много от дейностите били пред екран - ами, да. Интернет, чатове, игри - бяха си нещо сравнително ново и това беше начинът да си от готините.

До e-mil: E малкото, дето имаха, пердашеха на пиратски ЦД-та.Не оспорвам, че на запад (и изток) гейминдустрията разцъфтяваше, само дето в България нямам наблюдения масово да се купуваха оригинали. Та великата световно развита гейминдустрия беше влязла в нас почти хич. И понеже съм от по-малък град, може би в София да е имало бум на продадените видеоигри през 2002-ра, но ме съмнява. Дори и в момента торентите като замунда продължава да си ги има, та за 15 и кусур години смятай колко великата гейминдустрия е навлязла в нас. За футбола през последните 100 години нямам наблюдения. Ако фамилията ти е МакКлауд, моите почитания. До Кени: Подкрепям мнението ти. Много от приятелчетата от ония години не станаха хора.