Името ми е Джудит и тройката с Дон Дрейпър спаси брака ми. Ето, казах го. Предполагам, това начинание може да помогне и на вашата връзка.
Беше прекрасно и изморително. Имаше повече оргазми, отколкото мога да преброя - двойно повече от цигарите, които изпуших. Но беше и много повече от това.
Защото когато със съпруга ми приключихме, рошави и напълно изтощени, се оказа, че никога не сме си били по-близки. "Как беше?" попита ме той. "Никога не съм знаела, че е толкова хубаво. Не мога да повярвам, че никога не съм знаела". Повтарях това отново и отново, докато не осъзнах, че започвам да ставам много дразнеща.
Не, не става дума за секс. А за нещо много по-сближаващо съпрузите
Партньорът ми предложи Дон - и през цялото време настояваше, че "Момчетата от Медисън авеню" (от 1 до 4 сезон) са отговорът. Но отговорът на какво? Дами, мисля, че дълбоко в себе си вече се досещате.
Отговорът на вечния въпрос, задаван от семейните хора (най-вече от съпругите) почти всяка съботна вечер - защо никога не правим нищо заедно? Защо гледаме различни телевизии в отделни стаи? Защо си лягам часове преди партньорът ми да се присъедини към мен? Разбира се, не е задължително да гледате "Момчетата от Медисън авеню". Някои може да предпочетат "Семейство Сопрано", "Наркомрежа" или "Кой уби Роузи Ларсън?"
Когато става въпрос за сближаване в духа на средната класа, телевизионните сериали са най-подходящи за това. Няма нищо по-велико и успокояващо от това да се сгушите на дивана с две чаши охладено бяло вино и един топъл-топъл сезон на "Измамници". Освен, разбира се, седемте сезона на "Западното крило" или първите три сезона на "Щети" - това са адски много часове, прекарани заедно.
Сериалите предизвикват почти наркотично пристрастяване
Характерното за сериалите е, че лесно се пристрастяваме към тях. Дори най-големите работохолици и най-отдадените родители не могат да им устоят. Истината е, че когато следите най-новите сериали, това изпраща сигнали на хората около вас, че сте разсъдливи и знаете кои са наистина важните неща на този свят.
Или поне напоследък сте добили представа за тях, тъй като преди сте били твърде заети, неорганизирани, или просто изморени, за да гледате сериали. А и дори да сте успявали да отделите време за тях - вероятно сте заспивали бързо. Ала обратната страна на това е "синдромът на боксетите" - едно съвсем ново и модерно явление.
"Разбира се, винаги ще има хора, които ще се чувстват потиснати да си наваксат с първите шест сезона на "Доктор Хаус"," признава Джим Мърфи от мозъчния тръст Future Foundation с нотка на съчувствие в гласа.
"Ако разглеждаме патологията на пристрастяването, тогава може би трябва да обърнем внимание на теорията за нарко-телевизията, според която сериалите са луксозна дрога, изпълнена с драматизъм, която е толкова неустоима, че зрителите едва ли не не могат да се отлепят от телевизора".
Това не е най-приятното нещо, което бихме могли да си представим, но има и по-лошо. "Подобно на всички пристрастявания, това също води до депресия, "предозиране", рушене на близостта между двама души, абстиненция, будуване посред нощ за поредната доза, терапия, въздържание и ремисии".
Всъщност чрез сериалите хората охотно се вживяват колективно в чужди съдби
Мърфи със сигурност е прав за предозирането, но не съм сигурна за разрушената близост: вземете нас например: когато двама от героите в един от любимите ни сериали се разведоха, бях толкова съкрушена, че накарах съпруга си да правим секс за сдобряване веднага щом серията свърши.
Това е интересното на сериалите: когато прекарваш толкова много време в компанията на героите за един изключително малък период, се привързваш емоционално към тях много повече, отколкото ако ги гледаш веднъж седмично. И тъй като животът имитира изкуството, това засилва и чувствата ти към човека, с когото гледате заедно.
Този феномен се използва доста охотно в света на онлайн срещите, където боксетите са новите "разходки из парковете и вечери в ресторант". Изброяването на любимите ти сериали в профила дава ясна информация за това какъв човек си: пристрастен към новото и модерното, но освен това и склонен към обвързване (ако не с истински човек, то поне с телевизора или компютъра).
Както казва една приятелка: "Да си признаеш, че харесваш сериали, е кодирана покана за безкрайно въргаляне в леглото, което е добър старт за всяка връзка."
Качественият семеен отдих, който предлагат любимите сериали, особено на DVD
Ала любовта към себе си е също толкова мотивираща, колкото желанието да си намериш интимен партньор - а има нещо много успокояващо в това да се потопиш в една паралелна вселена.
"Преставителите на средната класа са привлечени от чувството за собственост и контрол, което предлагат наборите от DVD със сериали," коментира Мади Йорк, която пише за тематичния сайт Middle Class Handbook (англ. "Наръчник за средната класа").
"Харесва ни това колко много време за почивка ни предоставят тези сериали. Боксетите придобиха толкова голямо значение във време, в което все повече хора живеят сами, а сериалите може би запълват част от тази самота".
Сериалите ни дават армия от приятели и роднини, които се появяват и изчезват за няколко седмици, изгубени в потока на нови и нови епизоди. Забавянето с 18 месеца на новия сезон на носителите на "Златен глобус" - "Момчетата от Медисън авеню", чиято световна премиера беше преди дни, даде възможност на хората, изостанали със сериала, да наваксат пропуснатите епизоди (което е малко дразнещо за редовните от самото начало фенове на сериала).
DVD дисковете със сериали вече заемат видно място в домашната библиотека
"За представителите на средната класа, боксет сериалите предлагат много по-голяма лична стойност, от колкото тази, която биха получили от ежеседмичното им следене по телевизията," добавя Йорк. "Това увеличава усещането за определеност и себестойност, което ни дава някой сериал, който харесваме".
Тъй че боксетът не е просто няколко часа забавление, а символ на нашите ценности, тотем на класата ни и дори лека форма на превъзходство над останалите.
Износът на сериали за чужбина в някои случаи е буквално национален бизнес
Тайната на един истински успешен боксет сериал е той да не бъде полово определен. Дори чуждите езици не са пречка, което обяснява защо боксетите са се превърнали в най-големия износ на Дания. Един от най-успешните европейски сериали е френското криминале "Спирала", което е успешна смесица от секс, убийства, измами и интриги, а героите в него са аутсайдери с противоречиви морални ценности.
Боксетите със сериали са като емоционално влакче на ужасите. Но както и при истинските влакчета, хората, които се качват на тях, копнеят за адреналина. А ако емоциите ни сближават с човека, с когото споделяме епизодите, толкова по-добре.
Всичко написано в статията е мног вярно. С моята половинка сме големи любители на качествените сериали. Заедно изгледахме всички сезони на "Клъцни-срежи", "Изгубени ", "Поглед в бъдещето", "Бягставо от затвора", "24", сега нямаме търпение да разберем как ще завърши "Отчаяни съпруги", следим и комедиите "Как се запознах с майка ви" и "теория на големия взрив". Който не си пада по сериали няма как да разбере тази статия, но всичко казано в нея отговаря на истината. Освен това имаме щастието да живеем в епохата , в която се правят най-добрите тв сериали.