"Не трябва сега, маме, като завършиш, да се носиш по течението. Запиши някакъв университет, после да си намериш работа, да ти е спокойно."
Какво е искал да каже авторът? Искал е да каже "не се носи по течение, в което не се носят други хора".
Влизането в университет след завършване на гимназията се приема като гара разпределителна за това какво ще правиш с целия си живот занапред. Там ще те обучат на това, после ще си намериш работа, после семейство и така нататък. Това би трябвало да е логичната и напълно възможна схема за след училище, която се твърди, че съществува.
Не е.
Имаше един лаф: "На 20 години от завършването ще се събираме на яхтата на Гошо двойкаря." Та ако вие сте се оказали този с двойка на матурата, не се натъжавайте - някой трябва да ги купува тия яхти. Ако пък не сте, не се радвайте, защото с Гошо ще живеете по едно и също време в една и съща икономика, а Гошо е калено копеле и не му дреме.
Та завършването на училище обикновено е съпроводено с чувството: "Ооо, свърши се и с тая шитня!".
Свърши се, но идва нова и идва с пълна сила.
В университета ни карат да правим страхотни глупости, защото програмите не са съвсем съобразени с живота извън академичната среда. Никой не обяснява защо специалността е построена точно с тези предмети. Често учебниците са от преди 89-та, което, когато става дума за инженерни специалности, е направо мъчение.
Някои преподаватели използват текстове, които сами са написали в началото на 90-те, но по някаква причина вярват, че носят непреходното знание.
Предметите рядко си комуникират един с друг, също така.
Като си правите самостоятелните задачи тип "домашна работа в училище", получавате изключително теоретичен, ако въобще някакъв, фийдбек, който няма общо със ситуацията в бранша ви. Да не говорим, че понякога въпросният фийдбек, или „рецензия", е придружен с немалко количество правописни грешки.
Всякаква креативност, която училището не е успяло да ви отнеме, е забранена в университета или ако е насърчавана, е насърчавана с думите "Бъдете креативни", което до голяма степен е като да ти кажат "Бъди добър шофьор".
При нас, например, казаха: "Рекламата трябва да е интересна." - това изречение ми беше преподадено в най-големия университет в държавата.
Родителите, разбира се, нямат идея, че това се случва, защото когато те са учили, е било комунизъм, а там нещата седят по-различно.
Резултатът от всичко това е:
Изкарвате академичната част от образованието си, без да му се връзвате много, а реалните практически приложими знания придобивате от стажове, където тормозите всички с въпроси кое как се прави.
С това има шанс CV-то ви да не прилича на визитна картичка след 4 години. Ако не сте завършили Харвард или там другите подобни, никой няма да ви вземе на работа директно след завършването (ако въобще изтраете тая пародия до тогава), без да имате опит. Така ще се озовете без работа или с тъпа работа и интуитивно ще запишете магистратура, за да избягате от натоварващия факт, че вече сте големи и трябва да се вземете в ръце.
Популярна грешка е разбирането, че трябва да се занимавате с нещо, което ви харесва.
Това не е така - щастието е надценено и мимолетно, съжалявам. Всичко, което ви харесва да правите, има досаден аспект, който се засилва осезаемо, когато това ви стане работа. Само защото се занимавате с него всеки ден много дни, омръзва. Така или иначе, шансът да завършите икономика, но да работите в кол център заради оценката по английски от гимназията, е по-голям от този, да работите, каквото сте учили, и да можете да си плащате наема.
Каквато и да е ситуацията - ако не станете алкохолици, наркомани, затворници или нещо от сорта, нещата ще стават само по-добре, много по-добре, отколкото бяха в училище.
Добре написано.
Свободата на словото е хубаво нещо, но както и с храненето, пиенето и т.н., не бива да се прекалява ;)
И какво е "решението" на проблема с неадекватното образование според автора? Да не се учи /поне ако не си в Харвард/? Ама то същото може да се каже и за образованието преди и по време на гимназията. Значи най-добре е въобще да не се учи, понеже то е "шит" и не е практично, пък и като цяло е загуба на време. Ами дава ли си автора сметка, че зада може да изкаже мъдрото си мнение, на разбираем български език, е трябвало да мине през системата на образованието? Ама е мъдро да препоръчваш на останалите да не постъпват като тебе
"Животът е гаден и накрая умираш" - казваше една бивша приятелка.
Значи, според автора, трябва да се занимаваме с неща, които не ни харесват, че да не би случайно да ни омръзнат нещата, които харесваме? Щото щастието било надценено? Животът на това момче изглежда наистина е гаден
М, даааа! Живота е сУрав и кУрав ,даже и за тея с яхтите. Току виж са им лепнали фейса на некой стълб.
Има резон в доста от написаното. Напомня ми за тази "тру стори" : https://www.youtube.com/watch?t=132&v=clNM1L2MP-8 ПП Няма по-хубаво от да работиш това, което ти харесва, или поне да имаш достатъчно свободно време за да компенсираш.
Скивайте сега деца, при социализЪма имаше сигурност – завършваш, осигуряват ти място, ако си кадърен се развиваш, ама не можеше да си купиш яхта. При капитализЪма сигурност няма – я ЕйчАрката се случила в цикъл и не те избрала теб, ако пък те назначат, я шефа ще си издигне балдъзата, я се случи гей; пък ако случайно се издигнеш, фирмата вземе, че фалира, ама можеш да си купиш яхта. От капитализЪма губят онези без яхти, щото губят сигурността и спокойствието, но пък някои си имат яхти… Мечтайте си да имате яхта и опъвайте каиша – и светлото бъдеще на социализЪма и яхтите капитализЪма са две илюзии, които една малка прослойка от хора продава на стадото, за да си трае. Ако пък вземете много да четете, в един момент, може да се усетите, че от феодализма насам нищо не се е променило в общественото устройство.
Добър текст, но не разбирам критиките в коментарите. Според мен авторът на статията просто иска да приземи завършващите средно образование и да ги накара да се замислят доколко очакванията им, опростенчески налагани от родители и общество, съответстват на реалността. Не виждам морализаторство, не виждам краен песимизъм, няма и помен от убеденост, че висшето образование, дори и получено в български университет, е безсмислено и ненужно. Авторът просто казва, че дипломата за висше не е гаранция за светло бъдеще, струва ми се в опит да помогне на младите хора да вземат решение дали да запишат в университет с повече информация и реалистични очаквания и по-малко повлияни от стандартните заблуди, които родители и общество безотговорно и недомислено припяват.
Основното предимство на висшистите, когато кандидатстват за работа е средата, в която са живели 4 или 5 години. Тя ги е научила на: - самостоятелност (без мама и тате) - отговорност ("Сори, момчета, аз днес трябваше да купя хляб") - работа в екип ("Аз ще направя пищовите по Гражданско право, а ти по Трудово") - управление на средства ("Днес е вторник, а вече изхарчих парите за седмицата. ...Някой да има да ми даде 5 лева?") - справяне с бюджетни ограничения ("Пак ще трябва да караме на солети и лютеница") - преследване на поставените цели ("Спокойно пичове, още две преки и сме си у нас") - изпълнение на дадени обещания ("Повече никога няма да пия!") - устойчивост в стресови ситуации ("Ау, какъв е този крокодил, който лежи до мен") -и други ценни качества.
Паяка е прав.
А аз пък е чудя защо девойчето е без гащи и защо тия двамата не й обръщат никакво внимание! Е, бива ли такова нещо?!
"Популярна грешка е разбирането, че трябва да се занимавате с нещо, което ви харесва." Като цяло авторът не зная кога е бил в университет и защо не е бил доволен от специалността си. Факт е, че живота няма да ти поднесе таблица с решения. Но може би всеки човек е свободен да избере кои точно грешки да направи с живота си? По-младите от нас обикновено или продължават филма на родителите си, който им е набиван през годините, или са абсолютно объркани в ключови моменти от живота си. И обикновено без дадена посока (или множество от такива, в най-добрия случай), не биха могли да направят първата крачка към неизвестността. И към подобряването на живота си. Факт е, че образованието ни на моменти е ужасно бозаво, заплащането е ниско и /всички останали проблеми, които хората повтарят от безбожно много време/. Но почти всеки има достъп до интернет тук. А ученето не е точно изпапкването на 15 лекции по предмета, с който най-много искаш да се занимаваш. /работещ студент на 22, правя каквото ми харесва/
"Ако не сте завършили Харвард или там другите подобни, никой няма да ви вземе на работа директно след завършването" и прочее цитати от този текст са преувеличени, елементарни и неверни. Констатирането на наличие на някакъв проблем по такъв популистки начин може само да обезкуражи младите хора...текстът можеше да е в съвсем различна насока. Например, че вместо нон-стоп купони в Студентски, няколко стажа през лятото са полезни и увеличават шансовете за бързо намиране на работа след завършване. Не е непремено невъзможно да работиш това, което ти харесва; да, ако искаш да се реализираш като музикант, е трудно, но има и хора, на които им харесва да се занимават с финанси. Ама къде ти, мрънкането е много по-лесно...