Изненада! Забивките далеч не са само за студенти. И ако сте се съмнявали: младите хора не са изобретили секса. Не бихте се досетили за това по медийното отразяване на неангажиращия секс, което неизбежно се концентрира върху креватната гимнастика на младите пияни университетски възпитанички. Нито бихте приели, че е така от научните изследвания по темата, които подобно на много други проучвания разчитат на студенти-доброволци.
Сексологът Жана Врангалова обаче променя тези възприятия с Casual Sex Project - уеб сайт, който събира истински истории за неангажиращи сексуални приключения от хора от всички възрасти и от цял свят
Тези забивки не се случват в общежития, студентски клубове или университетски библиотеки. Сред споделените истории, събрани досега от Врангалова, има тройка на открито сред природата, импровизиран секс до безглава препарирана овца, случайно преспиване в суингърски клуб в Манхатън и "хепиенд" в масажен салон. Има и по-прозаични сексуални случки в леглото, и естествено, на задната седалка на кола.
Има и ужасен секс, и страхотни многобройни оргазми, и една ситуация, която звучи като изнасилване (но жената пише, че "беше страхотно и възбуждащо"). Сексът е трезвен, пиянски, напушен и нашмъркан с кокаин.
Има BDSM, изневяра и горчиво-сладък секс с бивши ("Той обожаваше тялото ми и оставих ръцете ми да помнят всичко, което някога обичаха да държат").
Някои описания звучат еротично, други са като писани от гимназистки: "Той ме хвана и ме целуна, и главата ми експлодира. НАЙ-ДОБРАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА!" И, естествено, щом говорим за секс, има и много хумор: "Аз седя задъхан и я гледам с усмивка, когато тя изведнъж взема малко влага от вагината си и намазва челото ми с нея, казвайки "сииимммба", както пише един мъж. (Отправката към "Цар Лъв" няма никаква връзка със случилото се, което я прави още по-добра.)
Врангалова, която е провела изобилие от реални научни изследвания за културата на забивките, разказва какви са търсещите неангажиращ секс, защо жените съжаляват за забивките повече от мъжете, и кой има най-голяма изгода от неангажиращите връзки.
Защо стартирахте Casual Sex Project?
Защото няма друго място, където хората да споделят конкретно истории на забивки - освен ако водят собствени секс-блогове, което твърде малко хора желаят да правят - и смятам, че светът трябва да научи повече как изглежда неангажиращият секс, какво е усещането от него.
Неангажиращият секс играе роля в живота на много хора и се говори много за културата на забивките, но имаме твърде малко информация от първо лице какво означава това за различните хора. Парадоксално, като общество сме възприели априори, че сексът е приемлив и здравословен само ако е в рамките на дълготрайна връзка; и че ако се прави само за удоволствие, той е нещо лошо.
Исках да създам общо място, което е анонимно, без хората да се опасяват от чужди критики и приветства всеки с история на забивка - независимо добра, лоша или посредствена. За да бъде донякъде научно и структурирано, исках хората да отговарят на конкретен набор от въпроси, а не да е в изцяло свободна форма. Така им е по-лесно да напишат историите си, и е по-лесно да четете истории на други хора - получава се еднотипен набор от информация за всяка забивка.
Какво научихте досега за неангажиращия секс?
Че има невероятно разнообразие от преживявания, смятащи се за неангажиращ секс - от преспиване за една нощ, през секс с бивш(а), до платен секс, онлайн секс; че това може да е най-добрият или най-лошият секс, който са правили; че забивките имат трансформативна сила и както може да отворят съзнанията и телата им за по-свободно изживяване на секса, така и да им разкрият болезнено ясно, че сексът без любов не е за тях. Има хора със само една забивка, която помнят 20 години по-късно, а други преспиват редовно с различни хора без ангажименти; някои изневеряват на партньорите си, други правят групов секс, с одобрението на партньорите си, или заедно с тях. Разнообразието е поразително.
Защо се интересувате специално от истории за неангажиращ секс от хора, които не са студенти?
Защото знаем твърде малко за сексуалния опит на младежите, които не са в университета, и практически нищо за хората след тази възраст. Но и не студентите също го правят. Особено в сегашния свят, когато хората остават необвързани много по-дълго, постоянно се местят, пътуват и срещат нови хора, а разводите и изневярата са много разпространени.
И преживяванията на не студентите няма как да не са различни от тези на студентите. Студентите живеят в уникална среда, която не съществува в "реалния" свят. Знаем доста малко за това как тези им изживявания се развиват извън популярното клише за преливащите от секс студентски партита. Примерно за младежите, които не са в университета, забивките имат много различен смисъл, а финансовата несигурност на ранното родителство е водещ фактор.
Хората над студентска възраст, които познават добре себе си, телата си и мисленето си, пък понякога са по-малко "безгрижни" и се концентрират повече върху планирането на бъдещето си, отколкото студентите.
Има ли разлики между половете?
От малкото недвусмислено негативни преживявания, за които има съжаление, почти всичките са от жени. Обикновено те се влюбват или наистина харесват момчето и от самото начало желаят той да е нещо повече от сексуален партньор, или решават, че искат нещо повече, след като вече са правили секс. Така че те остават наранени и разочаровани, че той не споделя желанието им за "нещо повече".
В един от случаите нещата са се развили крайно неловко и неудовлетворяващо и жената казва, че това я е отказало от секса за известно време, а от неангажиращия секс - завинаги.
Какви причини изтъкват участниците за решението си да правят неангажиращ секс?
Много и различни: сласт, привличане към конкретния човек, липса на секс от дълго време, нарцисизъм, объркване, изолация, ексхибиционизъм, съмнение в себе си, любопитство, самота, по-дълбоко приятелство, силна емоционална връзка, привързаност, стремеж към привличане на внимание, "Не зная защо," "А защо пък не?," дори "За да угодя на Господаря си".
Какви негативни емоции изразяват те относно неангажиращия секс?
Съжаление, тъга, разочарование, огорчение, празнота, самота, несигурност, вина, че са изневерили на партньорите си, притеснения за венерически заболявания или бременност, ако не са използвали презервативи. За някои това разкрива или засилва усещането, че не могат да правят неангажиращ секс, че сексът е по-приятен за тях, когато партньорът им ги обича, или че са твърде склонни да се влюбват твърде бързо и твърде сериозно.
Колко често се среща съжаление за секса при тези истории?
Има някои истории, за които хората споделят, че наистина съжаляват, но те съставят засега около 10% от всички истории. Повечето споделени досега истории са сравнително позитивни и хората не съжаляват изобщо за тях или съжаляват съвсем леко.
Не че това непременно важи за забивките като цяло - без съмнение има някаква форма на самоселекция: хората е по-вероятно да споделят позитивни преживявания, отколкото негативни, от които се срамуват.
И какво установихте в научен план за емоционалния ефект от културата на забивките?
Общо взето, новите краткотрайни сексуални преживявания нямат нито траен положителен, нито отрицателен ефект върху хората. Много зависи с кого и защо го правите. Ако го правите по правилните причини - просто защото го искате - това няма ефект върху емоционалното ви състояние, но ако сте го направили, защото сте били пияни, под натиска на връстници или сте се надявали на нещо повече от неангажиращ секс, това води до по-голяма депресия, тревожност и занижена самооценка.
Има и връзка между емоционалното състояние и общата нагласа и потребности от секс: тези, които одобряват като цяло неангажиращия секс и имат високо либидо, извличат полза от забивките си - за тях те водят до по-висока самооценка, удовлетворение от живота, по-малко депресия и тревожност при краткотрайни сексуални връзки.
Обратно, тези които не одобряват подобни сексуални връзки и нямат голяма потребност от мимолетен секс, страдат повече. Както и бихте очаквали, забивките не са добри или лоши за всички, а нещата зависят от личностни, междуличностни и ситуационни фактори. Време е да променим дискусията от черно-белия образ на забивките и да се фокусираме повече върху тези деликатни нюанси.
Има ли характеристики, присъщи на склонните към неангажиращ секс хора? Как те се отличават от тези, ограничаващи секса до моногамни дълготрайни връзки?
Има доста разлики. Търсещите неангажиращ секс е по-вероятно да са екстроверти, търсещи нови и силни усещания, импулсивни, избягващи обвързването, нетрадиционалисти, нерелигиозни и несклонни към политически консерватизъм. При мъжете е по-вероятно те да са атрактивни и физически силни, а особено сред студентите, и по-големи сексисти, манипулатори, склонни към насилие и нарцистични. Естествено, това са само средни стойности - това не означава, че всички търсещи неангажиращ секс, се вписват в едно общо клише, а поддържащите дълготрайни връзки хора са тяхна противоположност.
Културата на забивките е във фокуса на вниманието на учените и медиите от известно време. Смятате ли, че тя ще отмре, ще предизвика обратна реакция, или ще премине в някакъв следващ вид секс, който правят всички?
Трудно е да предскажем бъдещето, но според мен неангажиращият секс ще съществува още дълго. С това не казваме, че всички ще го правят; вече има контрареакция на него, а винаги ще има части от обществото, които ще го заклеймяват или отхвърлят, но за много други хора той изпълнява важна роля в живота им - изследване, тръпка, "пълнеж", докато не се появи сериозна връзка, приятна добавка към съществуваща връзка и прочие - и те вероятно ще продължават да го правят и по-нататък през различните периоди от живота си.
