Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Възходът на филмите за гей тийнейджъри

Явно не само юношите, но и светът все още не е съзрял Снимка: IMDB
Явно не само юношите, но и светът все още не е съзрял

"О, Боже, дали ще станем като родителите си?!", пита с ужас един от петимата наказани гимназисти във филма на Джон Хюз "Клуб Закуска".

Това е ключов въпрос в повечето филми, посветени на съзряването на юношите. Екранните приключения на тийнейджърите варират - мръснишки закачки като в "Брилянтин", пиянски изцепки като в "Заслепени и объркани", търсенето на "истинското Аз" като в "Лейди Бърд".

Целта обикновено е една и съща - да намерят своята идентичност като се противопоставят на авторитетите и на очакванията, с които са израснали.

Това търсене обаче се оказва затворен кръговрат. Загубите на девствеността и събирането с неподходящите компании са сериозни нарушения на правилата на възрастните, но малко преди финалните надписи тийнейджърите вече са готови за продуктивен живот като пораснали, срещу които техните деца ще се бунтуват някой ден.

За някои младежи обаче нарушаването на правилата не е толкова път към себе си, колкото нещо, което носят по рождение. Ново поколение филми отразява именно тази реалност. Те се фокусират върху тийнейджърите с различна сексуалност - герои, които доскоро бяха по-скоро маргинални и им беше отредена ролята на второстепенни и поддържащи персонажи.

Един от първите филми на голяма студио за младежка гей любов е от тази пролет. "Love, Simon" е на режисьора Грег Берланти като той се опитва да използва похвати от тийн комедиите, за да покаже хомосексуалността като нещо съвсем обикновено и ежедневно.

Но в други филми от същия тип действието далеч не се развива в толкова толерантна среда и време. Това подсказва, че да се промени схема на писане на сценарии, която доскоро е разчитала изцяло на хетеросексуалността, е трудна задача.

С нея се опитва да се справи "Boy Erased", който излезе по европейските и американските кина в края на октомври и началото на ноември и събира на едно място звезди като Никол Кидман и Ръсел Кроу. Същата цел си поставя и претендента за тазгодишния "Оскар" за най-добър филм "Призови ме с твоето име".

Главните герои в тези сюжети преобръщат видяното в "Клуб Закуска".

Тийнейджърите от 1985-а се страхуват, че ще станат като родителите си, а съвременните им връстници - че изобщо няма да им бъде позволено да станат родители. Разкриването на истинската им сексуалност се оказва тази преломна точка по пътя към независимостта и спокойствието им.

Затова тийнейджърите с нестандартна сексуалност започват да завземат главните роли. Това стана още в "Лейди Бърд", където героинята на Сърша Ронан открива, че гаджето й е гей, но не е готов да го признае пред родителите си, за да не ги хвърли в смут. В "Love, Simon" Саймън се оказва изнудван от свои съученик, който разкрива тайната му. Семейство, близки и учители застават в защита на младежа, а финалът е банален почти колкото в романтична комедия.

В "Boy Erased" Джаред е син на почти фанатичен баща проповедник (Ръсел Кроу), който отказва да приеме влеченията на детето си към същия пол. Общото между тези сюжети е, че винаги има някой, който е против истинската същност на младите герои.

Промяната, която обикновено е символ на освобождението във филмите за юноши, тук освен всичко друго изобличава натиска, който обществото все още упражнява, и конформизма, в който е затънало. Може би по тази причина повечето такива сюжети малко или много остават с отворен край. Да, пубертетът разделя живота на всеки на два периода преди и след, но какво се случва след това - зависи от много фактори.

Един от огромните проблеми остава, че във времена, в които LGBTQ обществото живее по-публично от всякога, тези филми все още се стараят "да не изглеждат твърде гей".

"Всичко ще се оправи" - послание, което се опитват да пробутат, независимо дали публиката им е хетеросексуална, или не.

А в крайна сметка се оказват и носители на тревожно послание. В "Boy Erased" младежът казва на баща си, че той самият трябва да промени консервативните си възгледи. Бащата на Елио от "Призови ме с твоето име" признава, че е знаел за аферата през цялото време, но е мълчал.

Оправданията и извиненията на родителите показват едно - не просто тийнейджърите, но и светът изпитва трудности да съзрее напълно.

Най-четените