През май 2017-а във форума на Reddit се появява потребител с прякора HelpMePlease, който търси съвет. Той разказва как е срещнал 19-годишно момиче, докато заедно работят във фитнес-центъра към университета. Двамата обядват заедно и той я развежда из кампуса, а студентът разбира, че това е любов от пръв поглед.
Но когато я кани на романтична среща, тя казва "Не". Въпреки отказа HelpMePlease продължава да й праща подаръци, да й се обажда и пише и дори се мести в друг град заради нея, за да й докаже колко я обича. В отговор той получава писмо с молба да я остави на мира.
Младежът се чуди какво да направи, още повече, че любимата му започва да си мисли, че е откачен. Знае, че е направил някои грешки в подхода си, но иначе по думите му е "добро момче".
За по-малко от седмица историята е препубликувана в подразделение, наречено /r/NiceGuys. Форумът взима името от феномен, който набира популярност в първите години на XXI-ви век. Тогава в интернет се появяват статии за мъже, самообявили се за "добри момчета", които всъщност никак не са добри.
Тези мъже си мислят, че да се отнасяш с жените с елементарен респект е разменна монета, която ще им донесе внимание, секс и връзки. И когато не получат желаното, "добрите момчета" стават жестоки и дори могат да упражнят насилие.
За щастие историята на HelpMePlease не се развива по този начин. През септември 2017-а той коментира, че отговорите на публикацията му го насърчават да започне терапия, по време на която осъзнава, че е преследвал и тормозил жената, в която е влюбен.
Ъпдейтът по темата получава 33 хил. гласа и над 2 хил. коментара, много от които изразяващи учудване. Може ли това да си "добро момче" да бъде излекувано с терапия?
Според Робърт Глоувър, терапевт с над 25 години опит, отговорът "Да". Глоувър първи идентифицира набор от симптоми на поведение, което по-късно ще нарече "Синдром на добрите момчета". През 90-те години на миналия век той работи като семеен консултант, но осъзнава, че собственият му брак е пред разпад. Съпругата му му казва, че е развил пасивно-агресивно поведение, а той си мисли "Чакай малко, аз съм добър човек, а ти никога не си щастлива от това".
Затова Глоувър започва курс, с който цели да подобри комуникацията с жена си, и забелязва, че пациентите му показват същата нагласа що се отнася до връзките им - аз съм добър човек, какво повече искаш от мен?!
Глоувър открива нещо интересно - има цял куп мъже, които се държат добре, но задължително очакват нещо в замяна. Синдромът се изразява в три основни точки - "аз съм мил, значи хората трябва да ме харесват (и да правят секс с мен); аз отговарям на нуждите им, значи и те трябва да отговорят на моите; ако направя всичко както трябва, животът ми би трябвало да е лесен".
И когато това не се случва, "добрите момчета" започват да трупат негативни емоции в себе си. Или стават пасивно-агресивни, или сдържат гнева си, докато не избухнат в един момент.
Глоувър помага на "добрите момчета" да се справят с държанието си и да казват на глас какво искат, а не да се опитват да манипулират околните с угодническо поведение, за да го получат. Теорията му става по-сложна, когато се опитва да разбере какво стои в основата на синдрома, въпреки че вярва, че всичко се корени в детството. Лично за себе си терапевтът признава, че е придобил това поведение заради яростни феминистки, които казват, че абсолютно всички мъже са зли.
За да избегне да бъде наричан зъл от жените, Глоувър поема в обратната посока и се опитва да е човека, който жените биха харесали. Той се опитва да търси одобрение, вместо да бъде открит за любовните си и сексуални желания и така попадал в категорията "най-добра приятелка, но с пенис". В един момент поведението на тези мъже започва да напомня това на домашните насилници - те изпитват силна нужда да побеждават, да са прави и да контролират ситуацията.
Друга причина за това поведение са стереотипите за "мъжко" и "женско" държание.
На мъжете се казва, че трябва да се държат на положение, което като че ли ги лишава от способността да изразяват чувствата си и да комуникират пълноценно. В крайна сметка "Синдромът на доброто момче" не носи очакваното на страдащите от него, а и може всъщност да нарани жената.
Глоувър например учи пациентите си да не приемат жените като обекти, не защото е лошо, а защото няма да ги доведе до връзка, в която ще са щастливи. Терапевтът е горд, че работата му вече дава проявления в реалния живот и все повече специалисти започват да говорят за синдрома, който е открил. Той получава стотици писма от мъже, които му благодарят, че им е помогнал да осъзнаят поведението си.
За него е достатъчно, че все повече мъже започват да говорят за проблеми от този род и търсят помощ от специалист. Това е огромна крачка в промяната на наложените стереотипи за половете и оттам - в предотвратяването на явления като "Синдрома на доброто момче".
