Като всеки жив организъм, градовете непрекъснато се променят. Как обаче става това? Досега сме се убедили, че главното действащо лице е местната власт, която решава, че нещо трябва да бъде построено, съборено, преместено, забранено, а обществото е пасивен наблюдател, чието мнение рядко се търси и още по-рядко има значение.
Приели сме градската трансформация за йерархичен процес, който тече отгоре - надолу по силата на експертното мнение на щат в общините. Решенията се спускат, публичните обсъждания са неефективно средство за натиск, а повечето хора дори не разбират, че улицата, градинката, кварталът им ще се променят коренно.
А не би трябвало да е така
През миналата година полският град Краков проведе референдум, с който жителите категорично отхвърлиха кметската идея за кандидатстване за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2022 г. Хората избраха метро, велоалеи и улично наблюдение, а междувременно Бразилия се тресеше от размирици заради скъпото и непотребно удоволствие, наречено Световно първенство по футбол.
Тук е редно да споменем гражданска защита за спирането на проекта за нов булевард през Ловния парк. Заради силен обществен натиск общината в Пловдив оттегли проекта за реставрация на Небет тепе с надстрояване на крепостните стени и издигане на 14-метрова кула - музей.
Това са мащабни проекти, които променят облика и автентичността на града, но тук ще говорим за малките стъпки и идеи, с които всеки може да подобри средата, в която живее и работи - дали ще е зелена фасада, комфортен фризьорски салон, кафене - библиотека, изрисувани контейнери за смет, които казват: „Боклукът няма крака, но ти имаш". Градът като пъзел с 450 000 съставни парченца.
На прицел е Пловдив
В Европейската столица на културата през 2019-та година предстоят големи трансформации. Обсъжда се разширение на Гребната база и съживяване на река Марица като активна локация, предвижда се изцяло нов централен площад. Капана вече функционира като квартал на творческите индустрии, с подновена улична настилка и десетки новооткрити магазинчета, кафенета и арт пространства.
Възходът е видим, но дали не виждаме само това, което ни се иска.
Какво се случва с кварталите на Пловдив, с покрайнините, неглижирани от почти всеки турист, стъпил в древното и вечно бижу на България?
Питат двама германски графични дизайнери, работещи в Холандия - Марк Андрюс и Кристиан Деген, чиято друга специалност се нарича мапинг на градското ДНК. Не се стряскайте, става дума за набелязване на социални и културни проблеми и достойнства на Пловдив. Двамата бяха заети именно с тази задача в рамките на фестивала One Design Week, с помощта на петима местни ентусиасти.
Целта не е да изработят нов Подробен устройствен план или конспект на бъдещето на Пловдив, а да провокират хората да бъдат по-ангажирани и критични с градската среда. „Нямаме претенцията непременно да предизвикаме промяна, разбира се, ще е хубаво това да се случи. По-важна е симбиозата на различни гледни точки в идеи. Ако се харесат на хората, тогава те сами може да поискат да ги реализират", казва Марк.
Красив, но само в центъра
„Не познавахме Пловдив изобщо. Може би преди 15 години минахме покрай града на път за Турция. Това донякъде ни помага, защото така нямаме никаква представа какво ще открием", разказват дизайнерите по време на отворената им работилница в Капана.
Симбиозата на непредубедените германци с пловдивските участници в проекта веднага вади на показ факта, че центърът на града контрастира с останалите квартали като външен вид и чистота. Извън полезрението са изтласкани природните забележителности и покрайнините, а ориентацията в схемата на градския транспорт е наистина сложно занимание - и мисия невъзможна за чужденци.
Според Марк Пловдив прилича много като атмосфера и културно наследство на румънския град Сибиу, Европейска столица на културата през 2007-ма г., който списание Forbes класира като осмото най-идилично място за живеене в Европа.
Студиото andrews:degen работи по подобни проекти от пет години - в различни страни от Европа, Китай, Сенегал, първата им спирка е Букурещ, а следващата покана е за Мексико сити.
„Обикновено тенденцията за всички градове, които се развиват, е, че там първо пристигат артистите, творците, хората на изкуството. От една страна те попадат в хаотична, неуютна среда. От друга именно това крие много възможности за действие, но съща така има опасност от поскъпване на стандарта на живот и подмяна на населението", коментира Марк Андрюс за Капана.
В Пловдив впечатление им прави отношението към дизайна. Марк цитира няколко разговора - фризьорката, за която визията е всичко, продавачът на плодове, който няма време за лого или табела над щанда си, обущарят без нужда от реклама, защото тя се движи с краката на клиентите му.
Марк отдава това на комунистическото минало и възпроизвежданата днес безкритичност от старото поколение в образователната система и политиката: „Хората чувстват, че промените са трудни, защото виждат политически и икономически връзки. Още го има пасивното отношение към проблемите".
На финала обаче германецът е оптимист: „Свежата кръв ще дойде тук, този процес е неизбежен. Затова малките стъпки са важни".
