Германският град Саарбрюкен е известен с прочутите си Мозелски вина, първокласна кухня и изобщо тевтонския начин на живот.
Днес славата му на гурме дестинация бързо помръква и на нейно място изгрява нова - уви, не така бляскава: славата на европейска столица на проституцията.
Причините са ясни - градът има 170 000 жители и над 1000 проститутки, или момичета на повикване, както ви се хареса. Броят им нараства след 2007-а, когато България и Румъния са приети за членове на европейската общност. Оттогава не спира върволицата от жени, които предлагат сексуслуги - в опит да избягат от бедността в родината си.
Много, много... тъмна слава
В началото на следващата година техният брой ще нарасне още заради откриването на нов мега бордей в Бурбах, район на Саарбрюкен. Палатът на удоволствията ще струва €4.5 милиона и ще заема площ от 6000 кв.м. В него ще работят на пълно работно време 90 проститутки и още 45 ще са "временно заети" - т.е. почасово. Новият комплекс е описван като един от най-големите места за подобни удоволствия в Европа.
Местните управници се оплакват, че нямат почти никаква власт да спрат експанзията, която прави сексиндустрията, в града им: "В Саарбрюкен е по-лесно да отвориш бордей, отколкото магазин за чипс", казва Шарлоте Бритц, която е кмет и представител на социалдемократите. Проституцията се разрасна чудовищно, допълва тя.
Не е трудно да се разберат опасенията на кмета. От прозорците на офиса й се виждат два публични дома, които са точно срещу кметството. Това вреди на имиджа на града ни, казва тя.
Бумът - комбинация от два фактора
Бумът на сексиндустрията е резултат на комбинация от два фактора. Първият е решението на германското правителство, приветствано и посрещнато с одобрение преди десетилетие, да либерализира законодателството си, което е било репресивно спрямо проституцията и търговията със секс.
През 2001-а, когато Германия е управлявана от коалиция, в която начело са социалдемократите, и с канцлер Герхард Шрьодер, властите решават проституцията да стане професия като всяка друга, чрез прокарване на закони, които дават право на работещите я на здравни и пенсионни осигуровки и други права, предвидени за хората, които си плащат данъците.
Докато експлоатацията на проститутки е незаконна, но наемането им на работа или осигуряване на място, където да продават сексуслуги вече става легално. Промяната в закона има за цел да насърчи собствениците на публични домове да започнат да действат като добросъвестни бизнесмени, както и да се сложи край на безогледното експлоатиране на момичетата.
Вторият фактор, който също е незаобиколим, е близостта на Саарбрюкен до Франция, където легалната проституция е в сивия сектор. Във Франция проституцията е незаконна по принцип, но не е незаконно да предлагаш секс услуги. Незаконно е да отвориш публичен дом или да си сводник, но не е незаконно да продаваш тялото си или да купуваш нечие...
Наскоро Франция прие закон, че всеки, който бъде заловен да плаща за секс, ще бъде наказан с глоба от €1500 при първо нарушение.
Саарбрюкен, който е близо до френските градове Страсбург, Нанси и Мец, вече се пълни през уикендите с французи, дошли на секстуризъм и новата глоба, наложена от кабинета на Оланд във Франция, изглежда катализира този процес на пограничния стокообмен.
В Щутгарт концернът Paradise Island Entertainment, който стои зад новия мегапроект за сексуслуги, казва, че са избрали града заради близостта му до Франция. Но Саарбрюкен е просто поредният пример какво става в един от известните германски градове откакто беше легализирана проституцията в Германия през 2001. Страната се превърна в магнит за секстуристите - работещите в "мотора на Европа" над 400 000 проститутки обслужват поне един милион мъже на ден.
Легализацията претърпя крах
Статистиката обаче показва, че целта да се направи проституцията легална работа е претърпяла тотален крах. Едва 44 сексработнички са се регистрирали и плащат данъци и осигуровки, така че критиците на легализацията казват, че най-облагодетелстваните от промяната са сводниците. Според друго проучване, представено пред Бундестага през 2007-а, едва 1% процент от проститутките тогава са имали трудов договор.
Повечето компании за здравно осигуряване отказват да приемат проститутки за свои клиенти на разумни цени заради това, което те наричат "присъщи рискове" (т.е. произтичащи от самата работа). Данъците на публичните домове обикновено се поемат от момичетата, които работят в тях, докато уличната проституция се разраства благодарение на новите "попълнения" от Източна Европа.
Бъдещето германско правителство на голямата коалиция даде знак, че някои аспекти на законодателството от 2001-а, свързано с проституцията, ще бъдат преразгледани в опит да се справят с проблема.
Канцлерът Ангела Меркел и нейните консерватори, заедно с партньорите й - социалдемократи, смятат да забранят т.нар. фиксиран размер секс, предлаган от някои публични домове, и ще осигурят по-добра защита на жертви, принудени да проституират.
Критиците на "червените фенери" обаче смятат тези намерения за твърде козметични. А в Саарбрюкен смятат, че евентуалните мерки по никакъв начин няма да попречат на разцвета на сексиндустрията.
Битката срещу бума на проституцията в Германия с променлив успех се води от легендарната германска феминистка Алис Шварцер, която смята, че проституцията е форма на модерно робство и Германия се е превърнала в "своднически рай". Според нея броят на проститутките в страната надхвърля 700 хиляди.
