Моментът на "жената-дете" настъпи.
Тя е все по-известна и силна порода попкултурна жена, която вместо да старее, изглежда се подмладява. Тя е нещо като женската версия на "мъжете-момчета", които участват във филмите на Джъд Апатоу. Тя по-скоро би предпочела да отиде на кино с приятелки и да гледа "Игрите на глада", вместо по-ориентирания към нейната възрастова група "Очаквай неочакваното".
Жените-деца обичат новите момичешки телевизионни сериали, а техните модни гурута са звезди, които често се обличат, сякаш са малко по-млади, отколкото всъщност са: Зоуи Дешанел, Кейти Пери и Ники Минаж. От лакирането на ноктите си в искрящ и пъстър лак до четенето на всеки нов еротичен бестселър, тези жени изглежда повторно изживяват тийнейджърските си години без капка угризение.
Неохотата на съвременното поколение жени да излязат от тийн-възрастта
Социалните мрежи значително улесняват жената-дете да открие съмишленици, които като нея харесват Hello Kitty и рокли на точки с панделки, особено пък ако се чувства самотна като необвързано момиче.
На нея не й се налага да ходи до някой голям музикален магазин (ако въобще те все още съществуват), за да си купи новия албум на Кейти Пери. Тя може просто да си го изтегли и да блогне за любимите си песни от него в HelloGiggles - нов популярен уебсайт, посветен на всичко, свързано с тийн културата.
Жената-дете е онзи тип жена, който приоритизира женските си приятелства, сякаш все още се намира в гимназиална компания, публикувайки снимки от "женските партита с момичетата" или пиянските ваканции на морето във Facebook, докато нейните наборки качват със същата настървеност сватбени снимки или снимки на бебетата си.
Тя наистина вярва, че жените трябва да се подкрепят и винаги е готова да помогне на приятелките си да започнат нов бизнес, да се срещнат с някой хубав мъж или просто да изберат подходяща рокля за някое голямо събитие. Конкуренцията между жените на работното място за нея е пълна отживелица.
"Жените-деца" все повече се ориентират към създаването на едно общо пространство - и колкото по-топло и пухкаво е то, толкова по-добре.
Жената-дете вероятно ще се омъжи по-късно от приетата за средна за сключване на брак възраст в национален мащаб. Все по-големият напредък в преодоляването на безплодието (като например замразяването на яйцеклетки) дарява тези жени с още по-голямо самочувствие, че могат да родят в по-напреднала възраст и по този начин да удължат младежките си години с още малко.
Може би "жените-деца" се страхуват да пораснат
в един все по-несигурен свят, или просто разполагат с по-добри умения за оцеляване.
"Жените-деца" обаче със сигурност си прекарват времето много по-добре, отколкото връстничките им, които вече се борят да постигнат баланса между майчинство и кариера. Сякаш тези жени все още искат да бъдат момичета, защото момичетата просто искат да се забавляват.
И да - тези момичета със сигурност не се вманиачават по феминистки статии в пресата или по липсата на световноизвестни жени-режисьори в Холивуд.
Днес женските модни икони следват, или може би дори създават един и същи тренд - те се обличат така, сякаш са много по-млади, от колкото всъщност са. Ники Минаж далеч не е единствената поп-звезда, която се прави на малко момиченце. 53-годишната Мадона в момента е на турне, облечена като мажоретка, а Кейти Пери изгря като същинска кралица на момичетата, включително със собствен 3D биографичен филм.
През 2010 г. албумът й, посветен на личното й самочувствие - "Teenage Dream", достигна топ 5 в класациите за сингъл в поне 20 държави. В песента, с която Кейти проби на сцената, тя пееше за това как е целунала момиче, а и звездата обича да се появява на концертите си с коса, боядисана в синьо, смучейки огромни близалки. Видеоклипът към парчето "Last Friday Night" я изобразява като непохватна тийнейджърка, която се събужда след голямо парти, а в "California Gurls" тя се намира в рая на бонбоните.
"Ироничното в случая е, че всъщност не обичам сладки неща," споделя Пери. Всъщност тя не е "жена-дете", а просто гений на маркетинга, който жъне огромни печалби от следването на този актуален тренд.
Вероятно това възвръщане на момичешкото - особено от необвързаните жени, е свързано по някакъв начин с нарастващата средна възраст на булките. В анализа си от декември 2011 г. изследователският център Pew Research Center посочва, че само 51% от пълнолетните хора в САЩ са женени - рекордно ниска стойност. Средната възраст, на която се женят жените, е 26 години, а при мъжете 29. И при двата пола това е необикновено късно, в сравнение с предишни години.
Отчасти можем да виним и рецесията за това вманиачаване на тема удължаване на пубертета. През изминалите няколко години, рекорден брой дипломирали се студенти се връщат в родните си домове, за да живеят с родителите си. Те не могат да се доберат до работните места, които да дадат старт на кариерата им, затова работят като сервитьорки, детегледачки и продавачки много по-дълго от очакваното.
Вместо да мрънкат, че нямат пари, за да си купят маркова гривна от Cartier или че нямат гадже, което да им я подари, те просто нахлузват старите гумени гривни от гимназията, които още стоят в шкафчетата им.
И не само младите жени се връщат да живеят при родителите си. Жените с добра кариера също се притесняват за това дали ще успеят да я запазят в тези трудни икономически времена, приоритизирайки работата си пред това да се превърнат в съпруги и майки. Носенето на розова рокля с панделка е много по-забавно от това да се притесняваш нонстоп дали ще те уволнят.
Със сигурност изглежда, че никога не е било по-лесно, по-забавно или по-приемливо да останеш заключена в топлата и удобна прегръдка на детството. Със сигурност е по-добре от това да обмисляш как би могла да си позволиш да плащаш за детегледачка.
Абе,не е баш така.Падам си по такива недораснали мацки.Умеят да събуджат идиота в мен.Пък и се оцветява сивото ежедневие.Друго си е да направиш някоя щуротия с готин човек вместо цял ден да се преструваш на "зрял" и "сериозен".А Зоуи Дешанел е много сладка.И всичките й роли са едни такива шантави.
По-добре жената-дете, отколкото от пубертета - направо лелка
Е, в жената винаги трябва да остане нещо от момичето. В противен случай се превръща в "лелка". А последните, както е известно не представляват интерес за мъжката аудитория, освен като домакини в къщи
Не знам кое е се котира повече, ама винаги съм си падал повече педофил отколкото геронтофил. Не че прощавам на старо, не! Но не отказвам и на младо! Духовната еуфория на контакта е която ме прави high. И плеснат с ръце и се прегърнат, и заедно литнат към небосвиода. Те как го е казал Ботев. Шо певече да се добави към поето?
остава пък и да отказваш... Повечето мъже каквото им падне не отказват. Това си е природен закон... И като се замисля, колко емоции, проблеми, колко неща се изписаха за единия секс, чиято крайна цел е размножението, все пак. Сега поставям нова тема за размисъл: каква е връзката между секса и любовта? Защото, като се женят хората, събират заедно и т.н. все за любов се говори. А то при двама разнополови основната цел на събирането е възпроизводство и отглеждане на потомството.
Докато не отвърнеш ти поглед в самотно съмнение, не разтръгнеш тъгата на пояса девственобял — за да видиш жената, която с гърди уморени е — в огледалото — голите вопли на плътска печал… В него ще замина с пустинна печал към уморите — по реките стъмени, там долу, към нови страни; връх платното ми — гербът трагичен на конквистадорите: Черен Лебед с гърди разтопени в горящи вълни. И ще мина гори — в тях разсеяни диви селения, с първобитна утеха и скръб — а по тъмния бряг голобедри дивачки, с очи уморени в копнение, ще следят на безумната яхта възторжния бяг. А високо над сини лавини и тягостни глетчери тъмний страх на преклонни вулкани ще грей без привет; и тревата повяхнала на безприютните вечери в мойте погледи горко ще гасне — без зов, без завет. Пламват рози пред нас и звезди в този час сред талазите: всеки сън ще съзре обещания бял Ханаан! всяка злобна любов, любовта, съчетана с омразата, ще разлюшка на свойте цимбали възторга засмян. Аз прозирам — утеха в душата ми буйно разлистена и страна без страдание — там! — под спокойна зора, дето няма ни зло, ни добро, ни лъжа, нито истина — само проста душа, проста радост и проста игра. — — — — И след много усмивки — разгатнал скръбта на миражите — аз ви питам: — подайте! подайте ми ясний потир! — О картини без плът на жена, дали вий ще ми кажете думи тайни на утеха и радостен мир? — — Гео Милев
Аз прозирам — утеха в душата ми буйно разлистена и страна без страдание — там! — под спокойна зора, дето няма ни зло, ни добро, ни лъжа, нито истина ---------------------------------------------------------------------------------------------- Това го няма в този свят...който вярва в отвъдното може да се надява там да го намери Но тук, в този свят човек може да намери относително спокойствие ако е наясно какво иска и най-вече какво МОЖЕ да иска. Ние, хората често искаме невъзможното. Но пък, погледнато от друг ъгъл, това е стимул за развитие
И пак задавам въпроса: каква е връзката между любовта и възпроизводството на потомството? Защо по брачните церемонии казват: "Обичайте се, докато смъртта ви раздели".
Коя си? -№13 Зная аз страна далечна, дето няма скръб горчива, де не раснат из полята остри тръне и коприва. Дето стонове, въздишки не смущават ти душата, дето никога не стига адски шум на суетата. Дето вечер мир царува, дето няма нощи бурни, дето къпе се сърцето в мили блянове лазурни. В този свят на скръб и мъки само този свят обичам. Името му ще попиташ, „Самота“ се той нарича. Д.Дебелянов
е, това определено ми хареса
И как я караш в самотата? Добре ли ти е така?
Като гледам снимките, май и тези са си лелки. Ама се опитват да изглеждат по-млади с облекло и прически. Аз имах предвид не изкуствено да се прави жената на момиче, а да има момичешко излъчване. Това е нещо по-различно. И не е задължително да е фенка на тийнеиджърски идоли и т.н. за да го има.
А ти, Фон? защо не си на купон? Ето, сега като си тук ще ни развеселиш. Не че ми е много зле така пред компа. Напротив, в равновесие съм. И ми харесва да съм сама. В малки дози самотата е полезна. Само да не ти стане пермамнентно състояние
Коя съм? - какво значение има?! Дали се е случило нявга — не помна, не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна на някакъв град огрешен и позорен. Над мене, замръзнало в мисъл безумна, небето немееше странно далече, а долу се носеше музика шумна от стъпки, от смях и преплетени речи. Но горди и сластни очи не зовяха на уличен пир мойте жажди смирени — мъжете там хилави воини бяха, жените — отвъргнати, неми сирени… В миг глуха вълна над града се пронесе, в миг всичко в заглъхналост странна потъна, аз сетих и страх, и молитви в сърце си и видех света като пропаст бездънна. Незрими води, с глух и таинствен ромон, заляха съня на безбрежия неми и нямаше там ни надежда, ни спомен — и нямаше там ни пространство, ни време… И с поглед стъмен от предсмъртна замая аз плахо превих колена прималняли, помислих, че някакъв глас ще вещае незнаен завет из незнайни скрижали, че някакъв бог умилен ще разкрие, след толкова дни на безумства метежни: защо е тъй горд и надвластен, а ние — тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадеждни! Напразно, уви! — Невъзпламнал угасна великият миг на великото чудо, нов суетен стрем из тълпата ме тласна, мечтата смени безпощадна пробуда — и ропот, и смях в тишината нахлуха… „Пиян е, безумен е!“ — някой прошушна… Аз станах. — Небето бе празно и глухо… Аз плачех. — Тълпата бе ледно-бездушна. Лека вечер!
Стиховете по- долу са на Д.Дебелянов( отново)