Променя ли "брачният хомот" характера ви

“Защо има толкова много неомъжени жени на около 30 години в наши дни, Бриджит?” – сцената на вечерното парти в “Дневникът на Бриджит Джоунс” е болезнено позната на всеки, който някога се е оказвал сам, заобиколен от тълпа от женени приятели.

Психолозите все още не са отговорили напълно на въпроса дали бракът прави хората самодоволни, подобно на обвързаните приятели на Бриджит, или пък самодоволните хора просто е по-вероятно да сключат брак.

Науката обаче потвърждава, че обвързването и установяването с друг човек наистина променя характера към по-добро (и понякога към по-лошо)… докато смъртта ви раздели.

Донякъде има и логика да е така - в крайна сметка публичното обвързване с друг човек изисква лоялност и мислене в перспектива, плюс редица радикални промени в начина на живот, както и, естествено, известна доза търпение, необходима за успешното ежедневно съжителство с един и същ човек.

Има ли обаче научни изследвания за това какви да са ефектите от брака върху промяната в характера, все пак милиони хора сключват брак по цял свят годишно? Всъщност обаче учените сравнително малко се изследвали тази тема. Вероятно най-добрият източник на данни е от скорошно германско изследване сред близо 15 000 души в период от четири години, в което учените са анализирали промените в характера.

Важен детайл е, че 664 от участниците в изследването са сключили брак по време на него, което е позволило на Юл Шпехт и нейните колеги от университета в Мюнстер да установят как характерите им са се променяли в сравнение с останалата извадка участници, които не са сключили брак. Учените са установили, че женените участници са демонстрирали спад в екстровертността и откритостта за нови изживявания в сравнение с неженените.

Тази разлика е била относително скромна, но все пак вероятно осигурява конкретни доказателства, подкрепящи подозрението на необвързаните – че женените им приятели не са толкова приятни и забавни в компания, колкото са били някога.

Моделът е подкрепен, поне сред жените, от по-ранно американско изследване с много по-скромни мащаби, резултатите от което са публикувани през 2000 г., в което учените са анализирали характеровите черти на малко повече от 2000 участници на средна възраст двукратно в период между 6 и 9 години.

За това време 20 от жените са сключили брак, а 29 са се развели. Разведените са демонстрирали увеличена екстровертност и откритост към нови изживявания, все едно са се отървали от "оковите" на брака. За разлика от тях току-що оженилите се мъже, обратно, показвали позитивно развитие, били са по-съвестни и по-малко невротични в сравнение разведените.

Нарастването на съзнателността при женените мъже изглежда като нещо естествено. Всеки, който е бил женен (или поне в дългосрочна сериозна връзка) знае, че са нужни определени умения, за да се поддържа бракът жив.

Със сигурност бракът спомага за развиването на тези умения. Точно това констатира и ново изследване, публикувано тази година.

Екипът от холандски психолози, начело с Тила Пронк от Тилбургския университет, твърди, че две от най-важните умения или черти на характера в брака са самоконтролът (способността да прехапете езика си в името на дългосрочното благо и оцеляване на брака) и опростителност (така че да можете да преодолеете всички тези пъти, в които партньорът ви сгафи по някакъв начин, от оставянето на дрехите на пода, до флиртуването със съседите).

Учените са поканили за изследването 199 току-що сключили брак двойки. Три месеца след сватбата им са отчели доколко са склонни да си прощават и да се разбират двойките и доколко могат да поддържат самоконтрол. Оценката на разбирателството помежду им е ставала чрез твърдения като "Когато партньорът ми сгафи, подходът ми е просто да забравя и простя".

Оценката на разбирателството помежду им е ставала чрез твърдения като "Умея да не се поддавам на изкушения". После те са повтаряли тези оценки на отношенията си всяка година в продължение на още четири години.

Резултатите показали, че с годините брак участниците показвали все по-високи резултати при самоконтрола и опростителност.

В статистически аспект нарастването на опростителността е било средно, а на самоконтрола – малко, но Пронк и екипът му изтъкват, че то се е равнявало като развитие на нарастването на самоконтрола, наблюдавано ни при хора, преминали през психологически програми, специално замислени с цел засилване на това качество.

Какво обаче за атмосферата на самодоволство, която понякога демонстрират женените двойки? Най-смислените научни данни в тази насока идват от изследвания до каква степен щастието или удовлетворението от живота се променят след брака. Необвързаните от типа на 30-годишната Бриджит Джоунс ще се радват да научат, че въпреки че удовлетворението от живота нараства за известно време след брака, то обикновено се връща към базовите си нива около година по-късно.

Това е общата картина, но тя далеч не винаги важи за всички. Често говорим за това как някои хора са "подходящи кандидати" за съпруг или съпруга (а други изглеждат по на място в ергенския живот) и науката потвърждава този възглед, като изследванията показват, че начинът, по който бракът променя нивата на щастие на човека, зависи от характера им преди брака.

За някои хора бракът изглежда осигурява трайно нарастване на щастието: по-конкретно по-съзнателните и интровертни жени и по-екстровертните мъже демонстрират трайно повишение на удовлетворението от живота след брака, като се предполага, че това се дължи на изначалното съответствие на новия брачен начин на живот към този тип характери, макар че това не е проучено в достатъчна степен.

Новините

Най-четените