Твърди се, че Джонатан Мейер е биологичният баща на поне 550 деца, заченати на територията на Европа.
Точната големина на потомството му е неизвестна, но е слабо вероятно да се роди още едно дете с неговото ДНК, след като съдебните власти в Холандия се намесиха и обуздаха инстинкта му за създаване на наследници.
В края на март тази година съд в Хага издаде забрана на 41-годишния Мейер да дарява сперма, след като асоциация за децата в Холандия подаде жалба срещу него.
Оказва се, че донорството на семенна течност за холандеца не е еднократен благороден акт, а ежеседмично хоби, в резултат на което са родени стотици деца. От холандската асоциация посочват, че широко разпространената сперма на Мейер създава риск от случайно кръвосмешение.
Съдът в Хага прие доводите им и лиши Мейер от възможността за пореден път да посети клиниките за сперма. Ако холандецът наруши заповедта, го очаква глоба от 100 000 евро.
Трудно е да се намери началото в медицинския профил на Джонатан Мейер, но от канала му в YouTube става ясно защо е започнал с даренията и по-важното - защото не е успял да спре.
"Представят ме като някакъв разярен бик, който има нужда да се възпроизвежда, но това не съм аз. Целта ми беше да помогна на колкото се може повече хора. Обичам да правя хората щастливи", твърди Мейер в едно от онлайн видеата си.
Предполага се, че първите донорства на сперма на Мейер са започни някъде през 2007 г., когато законодателството в Холандия е позволявало пълна анонимност на даренията.
По-късно са приети промени, според които един донор може да дари от своята семенна течност на максимум 12 жени, като не може да зачева повече от 25 деца, пише холандският ежедневник Algemeen Dagblad.
През 2017 г. обаче избухва първият скандал. Джонатан Мейер е поставен в "черен списък" с дарители, тъй като се намират сведения, че има родени вече над 100 негови деца. Самият той не дава конкретна информация за честотата на даренията си.
От шест години холандските клиники отказват да приемат неговата сперма, но той продължава да "помага" на родители чрез датските банки.
Мейер си създава серия от фалшиви имена, с които успява да пласира спермата си първо в клиники в Дания, а след това в Германия, Франция, Италия, Австрия, Полша, Швейцария и Белгия.
Холандецът умишлено дезинформирал бъдещите родители за броя на наследниците си и казвал каквито лъжи му дойдат наум, за да бъде избран за донор.
Една от повтарящите му се измислици засягала начина му на живот.
Мейер нито веднъж не споменал на бъдещите родители за неестествената си хранителна идеология, която включва яденето на сурово месо.
В YouTube канала си обаче не е толкова пестелив с обясненията. Холандецът надълго и нашироко разяснява, че е привърженик на пещерния начин на живот, понеже не вярва е теорията на еволюцията, и по тази причина не вижда проблем да се храни със сурово месо.
Пледирането за връщане към първобитния начин на живот го отвело в Кения и Танзания, където раздавал храна на нуждаещите си и изтъквал ползите от това да се ядеш като пещерен човек.
Мисията му в Африка бе и причината заседанието по неговото дело да бъде отложено с един месец, понеже той не можеше да присъства физически в съдебната зала.
От изслушването се разбра, че Мейер е станал баща на такъв внушителен брой деца заради административна вратичка - клиниките за дарение на сперма не обменят информация относно профилите на дарителите им.
Така холандецът е можел да обиколи колкото места иска, без "черният му печат" от Холандия да има някакво значение.
След произнасянето на присъдата Джонатан Мейер бе задължен да предостави поименен списък с всички медицински заведения, където някога е дарявал сперма. В противен случай ще се наложи да плати глоба от 25 000 евро.
"Сега всички родители, спрели се на неговото дарение, са изправени пред факта, че децата им са част от огромна мрежа на роднини, със стотици полусестри и полубратя, които те не са избирали", изтъкна обвинението по казуса.
Но Мейер твърди, че не е единственият подобен случай и ако засегнатите родители се свържат с него, може да им обясни как някога всички хора са споделяли общо ДНК.
