Туризмът, транспортът, търговията и земеделието със сигурност са направили света едно по-глобално и социално място, но в света на природата нещата стоят по различен начин.
Всъщност дори и там можем да говорим за "инвазии", "войни" и един вид колониализъм - когато едно растение, което притежава мощни механизми за оцеляване и размножаване, проникне в чужда среда, то започва да я "превзема".
Ето защо съвсем скоро Министерството на околната среда и водите публикува списък с най-опасните растителни видове, които се разпространяват в Европейския съюз и за които е необходима координирана политика за тяхното ограничаване.
В галерията ни можете да разгледате кои са те и какви са визуалните им особености. Тук ще се спрем малко по-подробно върху всяко от растенията, които представляват най-голяма заплаха в България, поради което в никакъв случай не бива да ги засаждате в градината си:
Айлант, див орех (Ailanthus altissima)
Познавате това растение много добре, защото то буквално вирее навсякъде.
Известно в западните страни като "райско дърво" (Tree of Heaven), всъщност неговият естествен хабитат е в Китай, Корея и остров Тайван, но миграцията и естествените човешки процеси е успяла да го "засади" и в Европа още през 18. век.
То се отличава с до 25 м. височина, короната му е кълбовидна и рехава, листата му са перести, дълги до 1 метър.
Защо е вредно? Айлантът много бързо колонизира територии с нарушена природна среда и налага силен натиск върху други видове, като отделя алелопатични вещества, които пречат на развитието им - на тях се дължи и особената им миризма, която няма как да объркате.
Блатен троскот (Paspalum distichum)
Блатният троскот е вид многогодишна трева, която от дълго време присъства на повечето континенти, но се смята, че произлиза от местата с тропичен климат в Южна Америка.
Тя се разпространява чрез коренища и столони, а максималната ѝ височина е около 60 сантиметра. Тъкмо заради мощните ѝ коренови системи тя е и вредна: троскотът засмуква хранителните вещества от почвата и функционира като вреден плевел.
Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica)
Бохемската фалопия е хибрид между Гигантската и Японската, затова споделя характеристики и на двата родителски вида. Тя произлиза от Ирландия и е била декоративно растение, но е широко разпространена и като вредител, особено по реките и пътищата.
Листата най-често са под формата на сърце, а в по-високите си части - и на лопатка. Фалопията е инвазивно растение, което означава, че се конкурира и измества полезните местни растения. За това помага и липсата на естествени врагове и способността ѝ да се разпространява и чрез фрагменти от корени и стъбла.
Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia)
Бялата акация е широкоразпространено дърво, чиито цветове често се използват и за лечение на различни състояния. Тя произлиза от Северна Америка, достига до 25 метра височина и има силно разклонена корона и напукана сиво-кафява кора.
Листата се състоят от множество по-малки бели листенца, разположени едно срещу друго. Те излъчват много силен и приятен аромат; а на вкус са леко сладникави (макар и отровни).
Бялата акация е внесена в България с цел укрепване на насипите на растящите се железопътни линии.
Многолистен бутрак (Bidens frondosus)
Многолистният бутрак е северноамерикански вид цъфтящо растение от семейство Сложноцветни.
То е широко разпространено в голяма част от Канада, САЩ и Мексико, докато в останалите части на света е привнесен вид. В повечето части на света е квалифицирано като екологичен плевел, обикновено се среща на пасища и полета и край пътищата.
Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii)
Името подсказва какво е отношението към това многогодишно водно растение, което се размножава като плевел в езера, реки и други плотки водни басейни.
В Северна Америка, откъдето произлиза, то не е известно като плевелен вид, но в Евразия отглеждането му не се е поощрява. Въпреки това то често се използва като аквариумно растение заради атрактивния си външен вид.
Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa)
Както пишат от МОСВ, всъщност малко хора знаят, че популярният кактус "Опунция" е един от най-инвазивните видове растения в Европа и нанася големи щети на природата, икономиката и здравето на хората.
Това са вечнозелени, храстовидни растения, които натрупват голямо количество вода и са описани за първи път в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. Целта им е била да красят царските дворци в Евксиноград и Кричим, но всъщност далеч не са приятелски настроени към останалите видове - разпространяват се много лесно, издръжливи са на суша, преживяват пожари и силни студове, а всичко това ги прави агресивен и лесно приспособим конкурент на българските растения.
Разбира се, това не значи, че не можете да ги гледате в саксия у дома.
Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia)
Амброзията е едногодишно растение с произход от САЩ, което се появява в края на пролетта. Размножава се главно чрез коренища, но също и чрез семена. Расте до 70 см. и се разклонява в переста форма с меки листа с дължина от 3 до 12 сантиметра.
Поленът му се разпръсква от вятъра и може да бъде силен алерген за хора със сенна хрема. Определя се като широколистен едногодишен плевел.
Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa)
Синята акация е медоносен храст от семейство Бобови, който цъфти в лилаво и произлиза от Северна Америка, Канада и Мексико.
Както и своята бяла посестрима, синята акация се разпространява бързо, търпи всякакви климатични условия и се приспособява бързо, което я прави инвазивен вид спрямо останалите растения.
Ясенолистен клен (Acer negundo)
Последният представител на този черен списък е дребно широколистно дърво с произход от Северна Америка.
Освен като често срещано улично и парково дърво, този клен може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни и югозападни райони, до 1000 м. надморска височина.
Лесно понася всякакви климатични условия, както и мръсния въздух, а именно поради тези фактори се смята за инвазивен вид, макар често с него умишлено да се озеленяват зелени площи в частни и обществени имоти.
