Транспортът е сред основните причини за замърсяването на въздуха в градовете, а ограничаването и минимизирането на емисиите от трафика са сред основните цели на местните власти. Или поне на местните власти в градовете, където чистият въздух се смята за приоритет.
Това, ако съдим по последните данни на коалицията от европейски неправителствени организации Clean Cities Campaign (CCC), са обичайните заподозрени - скандинавските и северните столици.
Проучване на CCC от 2023 г. класира 42 града в Европа според успеха им по отношение въвеждането на споделен транспорт и такъв с нула емисии, т.е. на алтернативно придвижване без замърсяване.
На първо място е посочена столицата на Дания - Копенхаген, втора е тази на Норвегия - Осло.
На трето място е Париж, следват Амстердам и Хамбург. Местата, където се справят добре в това отношение, включват и Хелзинки, Милано, Любляна, Лион и Лисабон.
Докладът разглежда представянето на съответните населени места по няколко индикатора - достъп до споделени колелета и е-скутери на глава от населението; достъп до споделени електрически автомобили; какъв е делът автобуси от обществения транспорт с нула емисии; колко са публично достъпните зарядни станции на глава от населението.
На последните места от проучените градове по тези показатели са няколко града във Великобритания и Испания - Манчестър, Бирмингам и Единбург, както и Гранада, Валенсия и Билбао, плюс столицата на Ирландия Дъблин.
От кампанията, която цели нулеви емисии от транспорта в градовете в Европа до 2030 г., отчитат и бъдещи промени - например намерението на Париж да забрани е-тротинетките, което ще смъкне града от настоящите му челни позиции.
София също присъства в класацията - на 20-то място, като показателят, който я държи по-напред, е делът на автобуси на градския транспорт без емисии - 68%, колкото е например и в Хелзинки.
Въпреки че в София зарязаните навсякъде е-скутери дават усещане, че градът е пълен с тротинетки, делът им е едва 5%, а достъпът до зарядни станции е 22%.
Изводите от проучването сочат, че силно предлагане на споделени велосипеди, скутери и електрически коли може сериозно да подпомогне за развитие на алтернативна система за градска мобилност, тъй като за хората ще е по-лесно и удобно да се откажат да ползват личните си коли.
Това е особено важно да се развива в райони с по-малък достъп на градски транспорт, където хората са по-зависими от колите си, отбелязват от CCC.
Освен това за местните власти е по-лесно, евтино и бързо да развиват подобни услуги, отколкото да инвестират в големи инфраструктурни проекти като метро.
Затова и например град като Милано се представя добре със 7-то си място - там има голям брой е-скутери и колелета под наем. София също е спомената като положителен пример с развитието на възможностите за отдаване под наем на електрически градски автомобили.
"Въпросът не е само до парите, градове, които не са сред най-богатите, се представят доста добре заради подходящата си нормативна база и регулации", коментира Барбара Щол, директор на CCC.
Тя обаче напомня, че възможностите за подобна алтернативна мобилност са важни, но далеч не са единственото, което трябва да се направи за по-чист въздух. Градовете, според нея, трябва да въведат и зони с ниски емисии - например с ограничен трафик, такси за влизане и специфични правила за паркиране. В Осло например са премахнати почти всички паркоместа от центъра.
Трябва да се помисли и за намаляване и дори забрани за влизане в централните части на коли за дизел и бензин, препоръчват от ССС.
Такива зони с ниски емисии има в доста градове в Европа. София, където трафикът и мръсният въздух са особено голям проблем, също ще въведе подобна, макар и доста плахо. От зимата на 2023 г. историческият център ще е забранен за стари коли - дизелови с първа регистрация през 2002 г. и бензинови от преди 1996 г., като ограниченията ще важат за три месеца през зимата.
Извън по-специфичната тема за споделения електрически транспорт, как се справят градовете в Европа с чистотата на въздуха и емисиите от трафика?
CCC има подобен, по-обширен доклад от 2022 г. за чистотата на транспорта, който отново показва идентични данни за успеха на различните местни власти в Европа.
Начело е норвежката столица Осло, следват Амстердам, Хелзинки, Копенхаген и Париж. На дъното са Варшава, Краков и Неапол, но този път София изобщо не е част от изследването.
То проучва 5 показателя - съотношение на пешеходните пътеки и велоалеите към пътищата за автомобили, сигурността им - броят на загиналите пешеходци и колоездачи, достъпът до обществен транспорт и зарядни станции, наличието на зони с ниски емисии, както и чистотата на въздуха, особено в зони с повече трафик.
Според доклада, най-чист е въздухът в Хелзинки, а най-мръсен в Гранада в Испания. Осло е най-безопасният за хората извън колите град, а Антверп в Белгия има най-много жертви сред пешеходци и колоездачи.
Столицата на Норвегия е и лидер в политиките за по-чиста градска мобилност - въвеждането на зони без емисии и забрани за цапащи коли. Осло сменя и всички автобуси от обществения си транспорт с електрифицирани, и уверено се е запътил към зададената цел да стане първият град без емисии към 2030 г.
