Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Халед Хосейни - поглед към афганистанската душа

Халед Хосейни - поглед към афганистанската душа Снимка: Getty Images

Ако решите в идните дни да обиколите софийските книжарници в търсене на някой от трите романа на Халед Хосейни, ви чака разочарование. Очевидно подбудени от случващото се в Афганистан, читателите са изкупили книгите му от три вериги книжарници. 

Очевидно всички, които са следили какво се случва в Афганистан, са се сетили, че е време да опознаят тази странна страна през художественото творчество. Така де, очевидно в момента не е подходящо да се ходи там на екскурзии.

Като толкова много други хора по света, писателят Халед Хосейни също е гледал как Афганистан пада във властта на талибаните със смесица от ужас и тъга.

Самият той живее в САЩ от 1980 г., но е роден в Кабул, а романите му "Ловецът на хвърчила", "Хиляди сияйни слънца" и "Когато планините ехтяха" са качествена литература, написана с майсторско перо и пропита от атмосферата на Афганистан.

Хосейни има трима братя и една сестра. Баща му е бил афганистански дипломат, който е работел за тамошното външно министерство, а майка му е преподавала фарси и история в девическата гимназия в Кабул. Семейството е живяло в богатия квартал Уазир Акбар Хан в образована, космополитна среда, където жените живеят и работят с равни на мъжете права, така че Хосейни е бил донякъде привилегирован да не бъде част от лошите неща, които се случват в родината му. 

Но все пак, той ги вижда и ги живее. Това става ясно още в първия му роман "Ловецът на хвърчила", който излиза през 2003 г. и оглавява класациите на New York Times и Publisher's Weekly през три поредни години. Разказът за съдбата на приятелите Амир и Хасан бързо предизвиква широк обществен отзвук по целия свят и през 2007 г. е филмиран от Марк Форстър по сценарий на Дейвид Бениоф, който още не мразехме заради осми сезон на "Игра на тронове".

Семейство Хосейни се местят в Париж през 1976 г., а две години по-късно, след кървавия преврат, когато Народнодемократичната партия на Афганистан идва на власт с военната подкрепа на СССР, родителите на писателя решават да не се връщат в родината си и искат политическо убежище от САЩ .

Получават го, преместват се в Калифорния и бъдещият създател на фондация "Халед Хосейни", която подкрепя бежанците, завършва гимназия в Сан Хосе и биология в университета в Санта Клара. Следващата година се записва в медицинското училище на Калифорнийския университет в Сан Диего. Там става лекар през 1993 г. и практикува медицина от 1996 до 2004 г.

В интервю за New York Times от тази седмица Хосейни изрази съжалението си, че американците и останалата част от света сякаш винаги са свързвали Афганистан с разрухата и смъртта, а за афганските хора се говори и пише толкова малко. 

"Ако човек потърси информация за Афганистан, ще намери голям брой истории за насилие, за търговия с наркотици, за талибаните, за американското присъствие. Има толкова малко за самите афганистанци", разказва той.

Очевидно много хора са се замислили за този тъжен факт, което вероятно обяснява защо книгите на писателя в момента са толкова търсени. 

Хосейни е бил в Афганистан последно през 2003 г. като по това време там е било спокойно.

"Имаше много оптимизъм относно полуизпечената демокрация, която американците се опитваха да наложат. Хората се надяваха, че ще могат да живеят в условия на равнопоставеност между половете, че жените и момичетата ще могат да участват в политическите процеси, че ще имат права. Говореше се за тези неща", разказва авторът на "Ловецът на хвърчила".

Снимка: Getty Images

"С годините обаче адаптирахме очакванията си към реалността и лека полека ни стана ясно, че това е просто една мечта. Но все още беше възможно да се надяваме на живот в някакъв особен вид демокрация, без толкова брутална корупция, която да разяжда всичко. Афганистанците, които живееха в градовете, бяха в безопасност. През последните 20 години страната бележеше сериозен напредък и това даваше надежда на хората да продължават напред. През последните няколко години тези надежди започнаха да се изпаряват до пълното им унищожаване миналата седмица", обяснява той.

Малко след завръщането на Хосейни в Щатите след последното му ходене в Афганистан, той написва своя втори роман "Хиляди сияйни слънца". В него се разказва за Мариам и Лайла, две жени, чиито пътища се преплитат в дома на техния общ съпруг. Книгата също става бестселър и затвърждава Хосейни като рядко талантлив писател и проникновен познавач на родната си култура и на човешката душа.

През 2013 г. на бял свят се появява и "А планините ехтяха", която не носи заряда на предишните две, но отново е интересна, добре написана и дълбока и отново е фокусирана върху семейните връзки, развиващи се на фона на афганската земя. 

Според самия Хосейни обаче хората, които имат интерес към афганистанската култура и към събитията там, трябва да четат историческа литература.

Той казва пред New York Times, че мнозина се обръщат към неговите романи, за да "разберат Афганистан", което е чудесно, но той никога не е претендирал за историческа достоверност в книгите си. 

"Надявам се, че хората ще се заровят по-надълбоко от художествената литература. Аз пиша истории и ги пиша от перспективата на някой, който е живял е изгнание от 1980 г. насам. Салман Рушди казва, че гледната точка на човек, който живее в изгнание за родината му, винаги е пречупена през криво огледало и това е много вярно за мен. Винаги много съм внимавал хората да не сгрешат и да си помислят, че съм някакъв вид афганистански посланик или представител, защото не съм. Аз не съм живял там от много време", споделя Хосейни.

Той все пак посочва, че има перспектива и дълбоко се интересува от случващото се в Афганистан, както и че има истинска емоционална връзка с афганистанския народ, със земята, с културата и с историческото наследство.

"Надявам се, е книгите ми представляват един малък прозорец към душата на афганистанеца: нещо, което не виждаме в медиите, които отразяват родината ми като земя на вечни войни, търговия с опиум и тероризъм", добавя авторът.

Според него Афганистан е много повече от това. Той си спомня страната от неговото детство: красива, с красив, скромен, гостоприемен, очарователен народ. 

"Всички, които някога са били в Афганистан казват, че са били на много места по света, но никога не са били на място като Афганистан. Наричаме го "афганистанския вирус" - хората, които го лепват, завинаги остават свързани с тази страна. Тя е красиво място и веднъж опитал вкуса ѝ, веднъж влязъл във връзка с народа ѝ, веднъж отпил от афганския чай и опитал афганския хляб, веднъж чул от първо лице разказите за трагедиите, които са преживели тези хора, ти оставаш завинаги свързан с тях емоционално", казва Хосейни.

Според автора много афганистанци са купили версията, която Америка им е продала. Те са били въвлечени в американски инициативи с ясното съзнание, че това ще ги направи мишени в очите на талибаните. Те са работили с американците в името на едно по-добро бъдеще за децата си, с надеждата, че родината им ще стане по-мирна и по-стабилна.

Снимка: Getty Images

"Смятам, че това е много, много смела постъпка", казва Хосейни и добавя, че американците имат морален дълг да помогнат на тези хора сега и да намерят начин да ги евакуират.

"Не може да позволим нашите партньори, защото Америка нарича афганистанския народ "наши партньори" в продължение на 20 години, да бъдат екзекутирани. Да бъдат тикнати в затвора, бити и изтезавани, да бъдат преследвани заради това, което ние сме направили. Имаме морален дълг да ги измъкнем оттам", казва писателят от гледната точка на човек, живеещ в Щатите вече 4 десетилетия.

Най-четените