Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мистериозните светлини в небето, които не са Северно сияние и се казват...Стив

Те са наречени на анимационно филмче Снимка: iStock
Те са наречени на анимационно филмче

Тези светлини в небето напомнят на северното сияние, но не са Аурора Бореалис. Изглеждат като тънка река от светлина, носят доста странно име - Стив, и са доста "млади" - описани през изминалото десетилетие и още ненапълно обяснени от науката.

Макар и наблюдавани от десетилетия - а може би и столетия - първите съобщения за пурпурни и лилави ивици в небето, понякога с "ограда" от зелени стълбчета под тях са от 2015-2016 година, когато любители на северното сияние в Северна Канада наблюдават светлинните арки, разпростиращи се на стотици километри в небето.

Един от фотографите, които наблюдават тези по-различни арки, я нарича Steve - на ситуация от анимационната комедия Over the Hedge, където така се нарича ограда, която се появява нощем.

Това става и един от емблематичните примери за "гражданска астрономия", при който природен феномен се смята за открит от обикновени хора.

Снимка: iStock

Заради появата на снимки на мистериозните ивици в небето в различни групи във Facebook науката започва да изучава Стив, признава съществуването му и дори му дава официално име - Strong Thermal Emission Velocity Enhancement (Силно термално повишение на скоростта на емисиите), или STEVE.

Но още не може да каже категорично какво е Стив. Ясно е само едно - че това не е Северно сияние.

Това, което се вижда като Аурора Бореалис в нощното небе, е резултат от сблъсъка с атмосферата на заредени частици, носени от слънчевия вятър и привлечени от магнитните полюси на Земята.

Според проучванията на Стив в университета на Калгари в Канада и на този на Калифорния в САЩ обаче, феноменът обаче не съдържа следи от заредени частници, блъскащи се в атмосферата, както е при Северното сияние. Затова и може да се каже, че тези тънки лилаво-пурпурни арки в небето не са Аурора. Изследователите засега ги наричат "небесен пламък", но не могат да кажат какво точно са.

Разликата в начина, по който изглеждат двата вида светлини също е отчетлива - Северното сияние по-често е с по-широки и разляти форми, които сякаш плуват или се стичат по небето. Те най-често са зелени, макар че има и сини, червени и пурпурни оттенъци и могат да бъдат множество, което се появява по едно и също време или едни след други.

За Стив е характерна една тънка ивица, най-често в пупрурно и бяло. Другата особеност е, че тя е дълга и обикновено "стърчи", разпростирайки се на разстояние от 1000 км.

При преминаване на сателит на Европейската космическа агенция през Стив пък се установява, че на това място бързо движещ се и изключително горещ газ се движи през атмосферата. На 300 км. над Земята въздухът в Стив е нагрят на около 3000 градуса по Целзий и се движи 500 пъти по-бързо. Ивицата е широка около 25 км.

При снимки също така се установява, че при Стив няма заредени частици като при Аурора. Затова учените предполагат, явлението е по-скоро свързано с процес в йоносферата, която е под магнитното поле на планетата.

Не се отчита Стив да зависи и от големите геомагнитни бури, както е при Северното сияние.

Освен това Стив може да бъде наблюдаван на места, които са в края на "ловните зони" на Северното сияние, т.е. по-далеч от магнитните полюси на Земята, или по на юг, когато става дума за Северното полукълбо.

Най-много докладвани случаи на наблюдение на този феномен има в Канада, САЩ, Нова Зеландия и Австралия, а най-често той е виждан около пролетното и есенното равноденствие - през март и септември. Обикновено арката стои на небето 30 минути и често преди полунощ.

 

Най-четените