Стресирани до степен самоубийствени мисли. С избили херпеси по горната устна от лочене на вода от обществени чешмички и с гъбички по ноктите на краката от кисненето им във фонтани, обявени от ЮНЕСКО за историческо наследство.
С чревни разстройства от стрийт фууд и слънчеви изгряния като от пребиваване на Меркурий.
По този начин голям процент от летовниците се завръщат по домовете си в пъти по-лошо психическо и физическо състояние, отколкото са ги напуснали.
А са ги напуснали с намерението да прекарат едно незабравимо лято... като никое друго. Обаче в крайна сметка и това лято се оказва като всяко друго - нещо средно между "Челюсти" и "Опасно синьо", само че без бялата акула и Джесика Алба.
Иначе казано, пълен ужас.
Като се замисли човек, лятната отпуска изобщо не е време за почивка, а напротив - за къртовски труд. И се получава така, защото повечето хора до такава степен са вторачени в идеята да си изкарат "топ", че влагат много повече усилия, енергия и пари в начинанието, отколкото в което и да е друго такова през останалото време от годината.
И, да, снимките в социални мрежи може и да заблудят, че леляният летен парадайз е достигнат, но, о!, само ако можеше 3-мегапикслеловата селфи камера да запечати действителността зад всичките тези гъзарски кадри!
Работата е там, че след като разтоварят куфарите, децата и собствените си уморени телеса от автомобила/самолета/влака, в главата им започва да кънти познатият от предишни летувания рефрен: Ох, най-после ще си почина от почивката.
А можеше да е много по-лежерно, по-ненатоварващо, по-икономично... или, просто казано, по-просто.
Можеше да бъде това, което италианците отдавна са "изобретили" и кръстили, къде за разкош, къде като оправдание за собствената си леност, il dolce far niente. Сладостта на нищоправенето.
Ултимативният начин не само да си починеш, докато почиваш, но също и да си почиваш, докато не е време за почивка. Без чувство за принуда, без чувство за вина.
Не е необходимо да сте героинята на Джулия Робъртс от "Яж, моли се и обичай", която пропътува половината свят, за да разбере от мъжете в една италианска бръснарница що е нищоправенето и какви са ползите от него.
Необходимо е само да продължите да четете, но не докато въртите като обезумели педалите на велоергометъра, за да влезете във форма, а оттам - и в банските на непостижимото лятно тяло.
А по-скоро докато сте се разпльоскали върху импровизираната кушетка от три щайги, постлани със стар матрак, в гаража, отпивайки студена бира направо от бутилката.
Правило номер 1: Когато те питат къде ще почиваш това лято, кажи "Никъде"
Една от основните причини, поради която аурата на българина потъмнява от лимонено жълто до димно червено, е завоалираният шейминг по отношение на избора за място за летуване.
Надпреварваме се да се надцакваме с къмпинги, къщи за гости, "ръкавите" на Халкидики, Дубай, Малдивидте. А по пътя на логиката нищоправенето работи най-добре никъде.
Защото никъде е навсякъде, наведнъж и по всяко време.
Правило номер 2: Повторението е майка на релакса
Чудесно е да използвате лятната отпуска, за да преживеете нови неща и да посещавате нови места, само че аз лично не разбирам как човек си почива, когато се реди един час за джет на плажа или пред известна пицария в Неапол под палещото слънце, докато прасците му натежават от тромбофлебит.
За надпреварата да си "наплюваш" шезлонг преди другите, трамбоването по замъци и древни руини и други популярни летни "спортове" пък изобщо не ми се говори. Нищоправещият не се интересува от такива неща.
Той намира радост, спокойствие и отмора в повтаряемостта на малките, банални неща от ежедневието - да пие еспресо в едно и също квартално кафене всяка сутрин в 9, да се облече красиво, само за да отиде до касапина за пресни пържоли, да играе табла на пейката пред блока всеки петък...
Правило номер 3: Времето не е пари
А това е така, защото за нищоправещия то просто не съществува.
Разбира се, подобна концепция е трудно приложима на практика, за да не кажа невъзможна, ако предварително сте планирали отпуската по дни и часове и сте разпределили бюджета си в три, пет или повече графи.
За зомбираните от идеята, че животът е пълноценен, само когато караш нещо да се случва пос-то-ян-но и че ако седнеш на едно място, Земята ще престане да се върти, е абсурдно да си представят съществуване, в което няма думи като "трябва" и "веднага".
За професионалния нищоправещ пълноценният живот е този, в който безмълвно и с възторг наблюдаваш как жаркият ден бавно преминава в кървавочервен здрач и настъпва онази част от денонощието, когато щурците се включват в оркестъра на невидимите същества, управляващи света.
Когато виното от избите докосва захабените от употреба чаши с горчиво-сладкия си аромат на незабрава, а цигарените фасове проблясват в спускащия се над маслиновите дървета мрак като застинали във въздуха светулки.
Правилно номер 4: Не се насилвай да си щастлив
В днешния инстаграмски свят на перфектни безцелулитни бедра на фона на акварелени синьо-зелени водни басейни и филтрирани, предварително отработени до съвършенство профили, чупки в кръста и усмивки, е станало почти толкова трудно да разпознаеш истинското oт фейкнатото щастие, колкото италианско Gucci oт китайското Gucci.
По пътя към постигането на ултимативното нищоправене този може би е най-трудният от всички уроци за усвояване - как да си щастлив, без да се напрягаш.
Не искам да се самонаграждавам с титлата "Златен медалист по щастие", още повече, че в очите на другите сигурно изглеждам като последния човек на планетата, който би могъл да я притежава, но все пак ще си позволя волността да ви посъветвам как се прави.
Как да си един нищоправещ щастливец. Или един щастлив нищоправец.
Поне през лятната отпуска накажете смартфона си на колене в ъгъла и не му позволявайте да ви залива с примери на щастливи хора - познати, непознати... и Мадона след преживяна вирусна инфекция.
Не позволявайте на никого да иска нищо от вас, нито пък вие изисквайте нищо от никого. Ако някой отвори уста, за да ви сгълчи или обиди, запушете я с гърлото на бирена бутилка. Или целувка, ухаеща на чесън, зехтин и морска вода.
И най-важното:
Спрете и се огледайте.
Ако идва влак, не пресичайте. Ако обаче спре на вашата спирка, се качете - дори да не знаете в коя посока ще ви отведе.
Може пък последната му спирка ще бъде на място, където ще ви чака някой друг, усвоил изкуството на нищоправенето.
