Нетърпеливи за предстоящата среща с антарктическите животни *, решихме да оползотворим деня преди полета към Антарктика с посещение на едно удивително място в Магелановия проток срещу чилийския бряг - остров Магдалена.
Малкият и див остров е известен като дом на 6000 гнездящи двойки магеланови пингвини и заради уникалната възможност за съвсем близка среща с тези неповторими пернати, е една от предпочитаните локации в маршрутите на приключенстващите из Патагония и Огнена земя.
Разстоянието до него е около един час с лодка, като тръгването обикновено е рано сутринта, а цялото приключение е в рамките на половин ден.
* Д-р Кремена Георгиева е участник в 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е ESG мениджър в голяма търговска верига и отива в базата, за да работи по проекти, които ще разширят подкрепата за българската полярна мисия. Георгиева е спелеолог и пътешественик и в "Полярни хроники" споделя моменти от необикновеното пътешествие.
Натоварихме се с нетърпение на корабчето и с нескрито вълнение започнахме да предвкусваме предстоящата среща. За мен това щеше да е първият ми досег с тези възхитителни птици, затова седях и чаках с нескрито вълнение наближаващия бавно бряг, вперила очи в хоризонта.
Съвсем неочаквано дойде първата по-реална среща с Антарктика. На един от пристанищните маркери се излежаваха мързеливо два малки тюлена! Сепнати от тази изненадваща гледка, започнахме да вадим телефони и да снимаме, а в лодката настана невъобразима глъчка.
В готовност за следващ най-добър кадър, излязох на палубата. Tогава видях, че точно пред мен в морето има фонтани от вода.
Мигах, без да мога да повярвам на очите си. По никакъв начин не съм очаквала, че точно там, в тази сравнително затворена водна площ, ще срещна първия си кит.
И то не един, а няколко.
••• Как започна това приключение? С багажа. Четете в "Полярни хроники №1":
Корабът продължи да пори вълните, когато някой започна да вика "делфин, делфин". Съвсем близо до лодката най-съвършените и грациозни подскоци във водата - бели райета подскачаха по ефирен и неповторим начин. Приличаха на миниатюрни косатки, с бели гърбове и черни странични ивици.
Делфини панда - един красив вид, характерен за южния океан и моретата около него. За съжаление, морските животни не "позират" за снимка, срещата с тях е толкова неочаквана и кратка, че почти всеки опит да бъде заснета остава неуспешен.
И докато с леко разочарование убеждавах сама себе си, че тези срещи се запечатват в сърцето и няма нужда от снимки, на 30-ина метра от нас, бавно и грациозно премина нов кит. Той не бързаше да потъне в морската шир и ми подари не само незабравим спомен, но и възможност да фотографирам този момент.
Дъхът ми спря. Толкова голям и толкова величествен. Невероятен. Надявах се на китове, когато се отправихме на юг, но по никакъв начин не предполагах, че съвсем близо срещу чилийския бряг ще живеят такива необикновени гиганти.
Така, добре "подгрели" с емоции, стигнахме до остров Магдалена. Със захождането на лодката към брега бяхме посрещнати от десетки, строени в редици пингвини, любопитни да ни приемат на тяхна земя.
Преди да слезем на сушата, всички посетители преминахме инструктаж, в който бяхме предупредени, че на този остров ние сме на гости и че трябва да се движим единствено и само по указания еднопосочен маршрут. Продължителността на престоя на остров Маргарита е регламентиран - точно 60 минути за снимки и по-близка среща с животинската колония.
Островът е малък и тревист, а пингвините са разпръснати по хълма, групирани по двойки. Всички знаем за пословичната моногамия на пингвините, но някак си не очаквах, че те наистина живеят по двойки - ходейки си като хванати за ръце през цялото време.
Магелановите пингвини, които живеят на остров Магдалена, строят гнездата си в дупки, а малките им по това време на годината са вече големи по размер колкото тях. Това, което различава "тийнейджърите" от техните родители, е, че те все още са покрити с пух, който на места е изпопадал и изглеждат много смешни и плюшени.
На острова е доста шумно. Пингвините използват звуци, за да си говорят помежду си в двойката и всеки издава собствен такъв - подобно на гласовете на хората. Ако докато се движат единият пингвин все пак се загуби, и двамата започват едновременно да издават оглушителни звуци, докато се намерят.
Резултатът е хиляди птици, които се опитват да се надвикват в някаква неописуема на пръв поглед какофония. Това общуване обаче им помага да се ориентират, да се намерят едни други и изгубените доскоро "другарчета" пак са заедно, вече мълчаливи и успокоени в гнездото.
Островът е малък, а на върха на хълма му е разположен фар, построен през 1901 г. От там гледката към цялата пингвинария е сюрреалистична. На остров Магдалена живее и огромна колония от гларуси и малки птици скуа.
Прави ми впечатление, че островът е някак райониран - със зони за пингвините и с такива за гларусите. Имаше и доста трупове на скуи (бел.ред. птица от семейство Морелетникови, среща се и у нас), тъй като това място очевидно често се превръща в арена между видовете за разпределение на територии и храна - малко тъжно за нас, но съвсем нормално поведение в дивия свят.
Поехме обратно към кораба. Първоначалното импулсивно желание да снимам всеки пингвин поотмина и започнах да обръщам истинско внимание на случващото се около мен. На начина, по който пингвините си общуват, по който се докосват, карат се, вероятно спорят - най-вече "по съседски".
Имаше възрастни екземпляри, които пощят порасналите си бебета, както и такива, които се "разправяха" с тях. Тази колония е едно малко общество, истински пингвински град.
Забелязах, че дупките-гнезда са номерирани. Явно това е начинът учените, които невидимо стопанисват този остров, да наблюдават част от промените в поведението и числеността на колонията. Единият от водачите с тъга сподели, че преди няколко години двойките са били над 10 000. Сега те са 6000.
Намаляването им се дължи основно на това, че там, където мигрират през зимата, покрай бреговете на Уругвай, вече има доста развита промишленост и те все по-осезаемо страдат от липса на храна.
Естествено се замислих за свързаността на всичко в природата. За това как едно действие на хиляди километри оказва въздействие и на най-отдалечените и диви места.
Това е логиката и на изследванията, които се провеждат в Антарктика, включително и от българските полярни учени. Проучванията, направени там обобщават данни на глобално ниво, доказвайки по категоричен начин значението на всеки един от нас за опазване на глобалния дом, в който живеем.
Продължих да наблюдавам пингвините, докато вървях към кораба. Те наистина общуват един с друг. Докосват се помежду си в двойката и ходят заедно напред-назад. Някои просто седят плътно един до друг в гнездото. Заедно.
На плажа положението беше още по-забавно. "Плажуващите" пингвини скачаха на групи във водата и тези тромави на сушата същества започваха да плуват като малки торпеда. Виждаха се само белите черти по крилата им. Абсолютно впечатляващо изпълнение на тези отлични плувци!
Качихме се на кораба, взех си топла напитка и се наместих с готовност да се насладя на връщането. Без телефон, защото, както вече стана ясно, снимането на водни животни е абсолютно безсмислено начинание, на финала на което нито си успял да направиш снимка, нито да видиш добре животното.
След подскачане по големите вълни, които излязоха с внезапната промяна на времето, успешно се прибрахме в пристанището, разтоварихме се и започнахме да се разотиваме. А за край на това невероятно пътешествие си направих снимка с макет на опашката на кит в реален размер. Пред нейната величественост ние човеците сме твърде малки - във всяко едно отношение.
Следва продължение...
••• Голяма част от корабите за Антарктика тръгват от "града на Магелан" - повече за него четете в "Полярни хроники №2":
