След 5 дни, 5 полета, 8 часа с кораб и близо 14 000 км тя беше там - на хоризонта. Скътана сред снежни върхове, в един спокоен и красив залив, беше разположена Българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън.
Толкова пъти бях виждала снимки, на които достолепно седяха двете островръхи къщи, оранжевата постройка и фургонът-трибагреник, че когато истинските им силуети започнаха да се уголемяват на хоризонта, очите ми съвсем естествено се напълниха.
Докато с участниците от експедицията, наизлезли на палубата, чакахме да бъдем посрещнати от лодката Зодиак, съзерцавахме и правихме снимки в някакъв мълчалив унес.
Струва ми се, че някак негласно спрягахме на ум клишетата за щастието. Казват, че критерий за това дали си влюбен е фактът, че текстовете на повечето любовни песни започват изведнъж да придобиват конкретен смисъл за теб.
Ако мога да пренеса подобно схващане по темата за щастието в този конкретен момент, спокойно мога да кажа, че всички клишета за щастието в един миг оживяха пред нас - точно там, на палубата на българския научноизследователски кораб, който акостираше в българския залив в Антарктика.
Д-р Кремена Георгиева е участник в 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е ESG мениджър в голяма търговска верига и отива в базата, за да работи по проекти, които ще разширят подкрепата за българската полярна мисия. Георгиева е спелеолог и пътешественик и в поредицата "Полярни хроники" споделя моменти от необикновеното пътешествие.
Не след дълго дойде да ни посрещне лодката на базата с нейния капитан и двама опитни помагачи. Водачът на българската лодка Зодиак се казва Елка Василева. Решителният поглед и сигурността, която излъчва това иначе дребно тяло, впечатляват от момента, в който се качиш на лодка с нея.
Всяко нейно движение е премерено, всяка усмивка е искрена, без излишна суета или его. Елка е човекът, който носи пълната отговорност за до десетина души едновременно в лодката и нашите животи са буквално в ръцете ѝ. Южният океан е непредсказуем, вятърът често променя посоката и скоростта си, а при падане в него, човешкото тяло има само няколко минути живот.
Работата на Елка в Антарктика е свързана с това да оказва логистична подкрепа за базата и най-вече - да съдейства на учените за изпълнение на техните проекти извън района на българския залив.
"Работата ми е изключително интересна, защото плаването в Южния океан предоставя възможност за постепенно откриване на едно малко познато и малко изучено или картографирано място", категорична е тя.
Въпреки, че е от София, животът на Елка е свързан с морето. Още като ученичка тя поема с родителите си на 3-годишно пътешествие с ветроходна яхта и прекосява Атлантическия океан два пъти.
"Това пътешествие промени живота ми завинаги. Осъзнах какво означава свободата в морето. Това е свобода, която не можеш да усетиш никъде на сушата", споделя ми.
Докато пътувахме за Ливингстън разбрах, че способностите на Елка не са останали незабелязани дори от испанските ни съседи. Без излишен феминизъм, няма как да не я питам какво е да си жена в една много мъжка и дори силова роля.
"Да си жена в тази роля и на това място е истинско предизвикателство, което много харесвам. Защото нескромно мога да кажа, че си върша работата често по-добре и от някои мъже", засмива се тя. "Най-важното на базата тук е, че всеки си има роля и моята работа е такава, каквато е, без значение дали я изпълнява мъж или жена - и тя просто трябва да се свърши по най-добрия и най-безопасен начин".
Така, в размишления за сложната логистика по време на експедициите, неусетно стигнахме до брега. Там ни чакаше един сърдечен и топъл прием от останалите десетина антарктици, подкрепен с безкрайно вкусна ръчно месена от готвача Камен Курдов питка и поднесена от тонрежисьора Марина Великова.
Подредени като на "шпалир" по брега бяха и неговите местни обитатели - няколко любопитни пингвина полицаи и едно бебе ушат тюлен. Те зорко наблюдаваха шумните и ярко облечени в защитни костюми хора, които слизат един по един от лодката и постепенно изпълват плажа пред базата с неподправена глъчка.
Предстояха дни за опознаване - и за нас "новодошлите", и за тях - дружелюбните антарктически животни.
Всичко това ни накара да се почувстваме пристигнали в истински български дом, макар и на толкова хиляди километри от вкъщи. Защото "дом" е точно това - мястото, на което те чакат с обич и вълнение, а точно такива емоции в малкото кътче България на остров Ливингстън има в изобилие.
---
Прочетете етапите на пътешествието до момента:
1. Най-любопитното от багажа на българския полярен изследовател
2. Пунта Аренас - портал към Антарктика
3. Магелановите пингвини, които изразяват любовта си хванати "за ръце"
