В Южна Австралия, в източния край на Голямата пустиня Виктория температурите през лятото често стигат 45 градуса на сянка. Стига да намериш сянка, защото сред пясъчника и изключително сухия климат дървета не виреят.
В разположеното в тази част на континента градче Кубър Педи обаче има нещо специфично.
В района се намира най-голямото находище на опали в света - от местните мини идват около 70% от тези скъпоценни камъни в света. Това е спечелило на населеното място прозвището Световната столица на опала.
Първият опал е открит през 1915 година, а 5 години по-късно на мястото вече се оформя миньорско поселище, чието име произлиза от израз на езика на местните аборигени, който означава "бял човек в дупка".
И това е буквално - миньорите бързо намерили начин да оцелеят в безмилостната жега през лятото и пустинния студ през зимата.
Те започнали да копаят жилищата си в земята.
Днес населението на Кубър Педи е около 2000 души, половината от които още живеят в къщи под повърхността. Градът има и подземни хотел, музей и църква и е трудно да се каже с кое е по-известен понастоящем - с опалите или землянките си.
Смята се, че идеята за убежища от суровите условия на пустинята под повърхността дошла от войниците, които се завърнали от фронта по време на Първата световна война и почерпили опит от окопите във Франция.
Миньорите бързо оценили предимствата на землянките.
Независимо от условията навън - там живакът може да мине и 50 градуса, под земята температурата остава една и съща - от 19 до 25 градуса денонощно и целогодишно.
В днешно време повечето землянки са издълбани в склоновете на хълмовете, а останалата част са в дупки в земята - често в бивши шахти на мини.
Макар в градчето да има и постройки над земята - магазини, ресторанти и бензиностанции, в някои квартали единствените знаци за живот са вентилационни шахти и купчинки изровена почва край входовете.
"Красотата на живота под земята е, че е много тихо и спокойно", обяснява преди няколко години бившият мениджър на местния хотел Desert Cave Робърт Коро пред списание "Смитсониън".
Спи се спокойно, тъй като няма движение на въздуха, прозорци и естествена светлина. Да не забравяме и че под земята липсват и рояците насекоми, които са истинска напаст на повърхността.
Този живот излиза и по-евтино, тъй като в землянките не се налага да се ползват климатици, което е доста скъпо при температури от 50 градуса.
Създаването на жилища в земята в Кубър Педи е възможно заради вида скали и почва в тази част на пустинята - пясъчникът е мек и се копае изключително лесно. Той обаче е достатъчно стабилен и не се нуждае от допълнителни подпори, което позволява високи тавани и широки стаи.
Все пак землянките трябва да са на дълбочина поне 4 метра, за да се предотврати пропадането на таваните им.
През 60-те и 70-те години на миналия век домовете са се строели така, както са били създавани и мините за опали - с експлозиви в земята, кирки и лопати.
В някои случаи не се е налагало особено копаене, тъй като местните просто са ползвали изоставените мини за основа на "строежа".
Днес землянките се копаят с индустриални машини за тунели. "Добра техника може да се справи с около 6 кубични метра скала на час, така че може да имаш землянка за по-малко от месец", обяснява пред "Би Би Си" местният жител Джейсън Райт.
Земята може да се дълбае дори с нож, затова не е необичайно семействата да купуват още терен и да свързват отделните къщи с тунели. Дори има имения, които се простират на 450 кв.м. под земята, както и луксове като плувни басейни, стаи за игра и огромни бани.
Понеже районът е богат на опали, не е изключено дори да изкарат пари, откривайки скъпоценни камъни, докато си инсталират душ например. Един от местните хотели дори открил опали за близо 1 млн. долара, докато изграждал разширение на "сградата" си.
Другият фактор, който позволява подобно строителство, е липсата на влага и сухият климат. В по-влажни условия има опасност както от проникване на големи количества вода, която да разруши землянките, така и от постоянен мухъл.
В Кубър Педи обаче е изключително сухо и е достатъчно да има шахти за вентилация, които да осигуряват въздух и да позволят на влагата от кухните и баните да излезе навън.
Често това са просто тръби, които излизат навън. Макар и рядко, къщите пропадат - ако не са издълбани на достатъчно стабилен терен.
Те обаче стават все по-важни за местните хора. В последните 10-20 години минната индустрия в Кубър Педи постепенно залязва и градчето разчита все повече на наследството от нея - землянките и туризма покрай славата му на подземен град.
