Всичко около този замък е странно.
Не е в Европа, въпреки че е построен в готически европейски стил.
Огромен е, но дори не е изграден с цел да се живее в него. И вместо да се радва на славни дни с великолепните си кули и фасада, той прилича по-скоро на снимачна площадка на филм на ужасите.
Замъкът Банерман - или по-скоро останките му - се намира в река Хъдсън на 80 километра от Ню Йорк.
Изграден е на малък остров с площ от малко над 6 акра, от които по-голямата част са скали.
По тази причина Джордж Вашингтон е смятал, че островът е изключително подходящ за военен затвор.
Един шотландец на име Франсис Банерман обаче пристига в САЩ със съвсем други планове. На територията на Северна Америка емигрантът от Дънди, Шотландия, започва да развива успешна търговия с оръжия и в един момент както състоянието му, така и запасите му набъбват заплашително.
Така през 1900 г. Банерман си купува острова и лично започва да проектира сградите, които ще подслоняват арсенала. През следващите 17 години Франсис, който не забравя родината си, докато живее в САЩ, проектира и строи всичко - доковете, градинските каскади, алеите.
Най-забележителен обаче е замъкът, вдъхновен от шотландските палати. Той има същите кули с орнаменти и дори защитен ров около сградата.
Банерман измисля и осъществява и изящната украса, калиграфски изписаните библейски цитати и герба на замъка.
Фасадата впечатлявала с орнаментите си, с множеството си прозорци и арките над тях. Кулите се извисяват като кули на приказен замък с назъбените си върхове. Проектът на Банерман за сградата е толкова грандиозен, че той така и не успява да завърши всичко, което си е наумил.
Размахът на шотландския емигрант е бил съвсем разбираем - почти не е имало оръжие, снаряд, сабя или каквото и да било друго, което той не е можел да осигури на американската армия.
Надценката, която Банерман е искал да стоката си, понякога е била достатъчно голяма, че да го заплашат с разследване и свидетелстване пред Конгреса. В свободното си време шотландецът сглобява пушки от части на непотребни вече оръжия и също ги продава на военните, макар и на по-ниски цени.
За да се знае чий е замъкът на стената на сградата, която гледа към река Хъдсън, той изписва на фасадата с еднометрови букви "Островния арсенал на Банерман".
Франсис умира през 1918 г., когато замъкът е придобил сравнително завършен вид и смайва с нетипичната за Америка архитектура.
Две години по-късно обаче експлозия на барут от боеприпасите разрушава част от стените и чупи всички прозорци. Вдовицата на Банерман по чудо се отървава от смъртта и уплашена напуска острова, като наема охрана да пази сградата и продължава да ръководи бизнеса от Ню Йорк.
Постепенно замъкът е изоставен на природата и започва да се руши.
Мародери разграбват ценни оръжия, останали в сградата, като например картечница на Гатлинг, която според изнамерени документи е смачкана с голям чук и продадена за вторични суровини на цената на няколко бири. В момента стойнстта на такава картечница може да достигне 200 хил. долара.
През 1969 г. пожар, който продължава три дни, унищожава и малкото запазени находки в замъка. Тогава достъпът до острова е напълно забранен от съображения за сигурност.
Дълго време децата в Ню Йорк вярват на различни твърдения - че замъкът е обитаван от духове или пък че е дом на зла вещица.
"Като малка си мислех, че там живее Вълшебникът от Оз", пише в блога си пътешественичката от Ню Йорк Кати Бенет Копф. За щастие през 2004 г. островът и замъкът са отворени за организирани посещения и митовете са развенчани.
Сега американците приемат замъка на Банерман като един от най-лесните и достъпни начини да се докоснат до европейската готическа архитектура, без дори да напускат щата Ню Йорк.
