Алоха, земляни,
"Сватба става дори без вино, но никога без хоро", пееше едно време голямата българска певица Ваня Костова и поне за втората част е права - не е като да съм виждал много сватби без хоро.
Именно за традиционните български танци ще си говорим днес във втория епизод на подкаста "Хедонисти" през призмата на това колко прекрасно и възнаграждаващо хоби могат да бъдат те.
През последните десетина години се вижда един сериозен бум към възраждане на танците като хоби и на тях вече съвсем не се гледа като нещо "бабешко". Именно това ми обяснява и новият гост в подкаста - Маргарита Капитанска.
Читателите на Webcafe може да познаят Маргото от ежеседмичната ѝ кулинарна рубрика или от интересните интервюта, които прави с хора на изкуството. Самата тя обаче е човек на изкуството. Капитанска е танцьор с дългогодишен стаж. Танцува от дете, преподавала е народни танци, а сега е част от Националния фолкорен ансамбъл "Филип Кутев". И наистина искрено обича българският фолклор.
Ако има човек, който да ни убеди в истинската радост от хорото и ръченицата, то това е тя.
В разговора си признавам без бой, че до този момент така и не съм успял да почувствам някакво влечение към народните танци. Но именно това е идеята на този разговор - може ли човек като мен, който по никакъв начин не е изкушен от темата, да почувства влечение към нея, ако я погледне през очите на професионалист и запален почитател на българския фолклор, каквато е Маргарита.
Тя самата разказва за първия, леко насилствен тласък, който я изпраща към народните танци, и за това как баба ѝ полага основите на това, което впоследствие за нея ще се превърне в професионален път.
Опитваме се да открием може ли с думи човек да опише чувството от това да танцуваш. Обсъждаме и темата какво е предимството на народните танци като хоби и какво важно нещо получава човек извън удоволствието от самото танцуване.
Може ли хорото да се сравни с фитнес по отношение на натоварването - Маргарита има специално мнение по въпроса.
Говорим и за това как танцът може да засили връзката на човек с корените му и да разказва за миналото и бита на тези, които са били преди нас.
Капитанска ни изнася кратка лекция за различните етнографски области на България и с какво всяка от тях е специфична. Дискутираме и по темата дали някоя от тези области има по трудни за танцуване хора - един въпрос, който тя особено много "обича" да ѝ задават.
Междувременно проявявам интерес (за един приятел) от това има ли някакви базови танци, с които може да започне човек, който е пълен аматьор. И има ли хора, които просто НЕ МОГАТ да се научат? И как се процедира спрямо тях?
Шегуваме се с Маргото за личния ѝ "поход" срещу "Бяла роза" и защо тези песни "за маса" толкова много ѝ бъркат в здравето. Говорим и за смесването на фолклора с други жанрове и кога то може да бъде успешно. Стигаме до ясната граница - ако някой пусне на Маргарита джаз вариант на "Бяла Роза", тя ще си тръгне директно през балкона.
В епизода си говорим още за:
- Какви травми могат да се получат покрай професионалното и аматьорското танцуване на народни танци;
- Има ли нужда да се спазва определен режим на хранене и на тренировки, за да се поддържа един професионален танцьор във форма;
- Какво носи танцът като удоволствие на фона на жертвите и заслужава ли си.
Маргарита дава и някои важни съвети за онези аматьори, които тепърва искат да започнат с народните танци като хоби. Ако усещате вече ритъма по кожата си, тези съвети може да ви дойдат добре.
Дотогава следете подкаста "Хедонисти" в Webcafe, където нов брой ще се появява веднъж на две седмици и винаги във вторник.
Не пропускайте възможността и да се абонирате за подкаста и да го препоръчате на приятели. Можете да ни потърсите тук и във всяко приложение за подкасти:
Можете да чуете и първия ни епизод, в който си говорим за едно много по-различно удоволствие - дегустацията на уиски.
