Всичко започна с едно наглед банално авокадо и оплакването ми, че напоследък нещо не мога да нацеля хубав плод. Или е твърд като жълто паве и няма узряване, или по пътя от магазина до вкъщи омеква, потъмнява, спихва и загнива. Едновременно.
Отговорът на иначе симпатичната ми позната ме срази: Баба ти все авокадо е яла!
Изкуших се да отвърна хапливо, че баба ми всъщност много обичаше авокадо. Или да се заям, че за баба ми не знам, но прапрабабите ни, например, не са яли домати на корем, а сега ги имаме за зеленчук, едва ли не създаден в България.
Репликата "Баба ти все..." е еманация на отказа от прогрес.
Баба ти все сьомга е яла, я си боцкай скумрията и не се обаждай. Оп, не, то май и скумрия не е имало? Карай! Баба ти все на СПА е ходила, стой си в градската мръсотия без много-много да ти знае устата. Баба ти все съдомиялна е ползвала, хващай гъбата и търкай като обезумял.
Макар че по времето на някои по-млади баби в Европа вече не са миели и прали на ръка...
По желязната логика на "Баба ти все..." е редно доброволно и с партизански плам да се откажем от всичко модерно.
От продукти като сьомга и киноа до дребни екстри като маникюра в салон.
Даже може да си посипем главата с пепел, че сме се разглезили и сме потънали в упадъчни удобства като прахосмукачката-робот и климатика. Макар че понякога чак ме напушва на смях, когато някой ми каже "Баба ти все с нож и вилица е яла", защото дори прабаба ми слагаше покривки с дантелени кантове и платнени салфетки. Колосани.
Странно нещо е вместо да искаш да вървиш напред, да ти е модерно, комфортно и вкусно, да искаш да се връщаш някъде назад.
Странно и противоестествено. Ами ако онази древна риба не си беше казала, че много ѝ се излиза на сушата, а си беше помислила "Баба ми все по сушата е ходила"? Нямаше да сме тук и сега и то съвсем буквално.
Ако Гутенберг си беше казал "Баба ми все с печатна преса е писала" и беше теглил една на изобретението си?
Целият човешки прогрес се задвижва от хора, които отказват да живеят като прародителите си.
Затова сега си бъбрим с изкуствения интелект, пътуваме с лекота по света и ядем храна, измислена някъде на хиляди километри от кухнята ни. По тази причина продължителността на човешкия живот расте и сме по-щастливи от предците ни, макар и понякога да не го признаваме.
Пък на който му се живее както по времето на баба му - никой не го спира.
Баба му все ѝ е пукало какво казват хората.
