Остават по-малко от четири месеца до края на 2023 г., но вече е ясно, че тя ще бъде сред най-тежките през последното десетилетие по отношение на мигрантските потоци към Европа.
По официални данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците до 4 септември общо 159 410 мигранти са пристигнали през Средиземно море, което представлява 77% увеличение спрямо същия период на миналата година.
Смъртността също бележи поразителен ръст. Отново според ООН броят на загиналите и изчезналите в морето мигранти към края на август достига 2721 души.
Действителната цифра вероятно е по-висока от официалната поради характера на незаконния трафик на хора и факта, че има корабокрушения без нито един оцелял, който да даде информация.
Подобни случаи превръщат в почти невъзможно начинание формирането на точна оценка за броя на мъртвите или изчезналите.
Във всички случаи при сегашното темпо скоро ще бъде подобрена печалната статистика за миналата година (2970 смъртни случаи през 2022 г.) и броят на загинали и изчезнали ще премине психологическата граница от 3000 души.
Въпреки че мигрантската вълна е далеч от пика на кризата през 2015 и 2016 година, текущото увеличение както на общия приток, така и на смъртните случаи, представлява една изключително притеснителна тенденция.
Лятото обичайно е най-тежкият сезон, като последните няколко месеца са белязани от множество случаи на корабокрушения и преобърнати лодки, включително два отделни случая край бреговете на Гърция, при които загиват общо над 900 души.
Обичайната практика на трафикантите е да използват евтини и напълно негодни за плаване корабчета или надуваеми лодки, които са уязвими за преобръщане в морето или потъване, защото са претъпкани с хора.
Най-използваният метод на трафикантите е да достигнат международни води и след това да зарежат мигрантите, разчитайки, че корабите и самолетите на европейските държави бързо ще открият и спасят изоставените в открито море хора.
За съжаление се наблюдава и друга притеснителна тенденция, отбелязана от специалния представител на ООН за района на Централното и Западното Средиземноморие Венсан Коштел.
По неговите думи все повече зачестяват случаите, при които кораби от Гърция или Италия изтеглят или дават провизии на лодки с мигранти, така че те да достигнат до териториалните води на друга държава и съответно да станат нечия друга отговорност.
Разследване на неправителствени организации, британски, американски, гръцки и немски медии показва, че има голяма вероятност нещо подобно да се е случило с рибарско корабче, което потъна в средата на юни, недалеч от бреговете на Гърция по курс към Италия. На него са пътували повече от 700 души, като жертвите са над 600.
Трагедията се счита за най-смъртоносния случай на корабокрушение в Средиземно море за последните десетилетия.
Официалното разследване все още не е приключило, но според показания на оцелели и съдебни документи, кораб на гръцката брегова охрана е преобърнал претъпканата рибарска лодка, докато е опитвал да я изтегли.
Според официалната позиция на бреговата охрана, пътниците на няколко пъти са отказали предложена помощ с мотива, че пътуват за Западна Европа и единствено са искали провизии.
Друг случай е от Италия, където в края на юли местните власти арестуваха четирима тунизийци по обвинения в пиратство. Според обвинението задържаните са част от група, която спира мигрантски лодки в открито море, обира пътниците и прибира двигателите на техния плавателен съд.
Все още не е ясно дали подобни групи единствено пиратстват или всъщност са трафиканти, които си прибират двигателите, за да ги използват отново и увеличат още повече печалбите си.
Какво обаче би накарало някой да предприеме толкова рисково пътуване?
През последните две години се случиха редица събития, които действат като катализатор за нарастващия поток на мигранти и бежанци.
От една страна стоят икономическата нестабилност, системната бедност и липса на държавност в страните от региона на Сахел, които се намират в дъното на индекса за човешко развитие на ООН. Именно през Нигер, Буркина Фасо, Мали и Чад минават най-натоварените транзитни маршрути под контрола на радикални джихадисти и престъпни групировки.
В повечето случаи границите между двете се размиват напълно.
Поредица от военни преврати в редица държави от Атлантика до Червено море водят допълнително до насилие, хаос и несигурност, които преливат от държава в държава, служейки като двигател за миграционните тенденции.
Друг такъв двигател е продоволствената несигурност в глобален мащаб вследствие на войната в Украйна и провала на Черноморската сделка за износ на зърно.
От друга страна тлеещи, неразрешени конфликти и икономическа нестабилност в Афганистан, Пакистан, Бангладеш и Палестина карат хиляди хора да търсят път към Европа през вече установените и широко отворени трафикантски коридори в Северна Африка и Близкия изток.
Не на последно място остава и факторът "климатични промени".
Настъпването на пустинята Сахара все повече ще влияе негативно върху поминъка на бедните земеделски и скотовъдски общности. Дори в момента цели общности в бедни държави от Северна Африка и Сахел се изхранват от трафик, просто защото нямат други алтернативи за препитание.
Все по-малко ресурси ще тласкат все повече хора към конфликт или търсене на по-добро място за живот.
