След нападенията в източен Париж, думата "война" трудно може да бъде избегната.
Президентът на Франция Франсоа Оланд определи атаката като "акт на война, воден от армия от терористи".
"Ислямска държава" приветства "благословената" операция на своите воини и огласи бъдещи атаки. Папа Франциск описа настоящата ситуация като "парче" от "поетапна Трета световна война"
Времето в Париж е като настроението там - мрачно и сиво. Докато френското правителство се подготвя за евентуален военен отговор, е добре и военните съюзници - включително САЩ - да направят същото.
Париж е в правото си да очаква от НАТО да играе смислена роля в организирането на значим военен отговор на атаките.
Алиансът от 28 страни-членки, в края на краищата, се основава на една ключова предпоставка, заложена в член 5 от учредителния договор: "Страните се договарят, че всяко въоръжено нападение срещу една или повече от тях - в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, и следователно те са съгласни, че ако се появи такова въоръжено нападение, всяка една от тях, при упражняване правото на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Хартата на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на страната или страните, които са нападнати."
Единствената страна, която някога е активирала член 5, е САЩ след атаките от 11 септември през 2001 г.
Дали Франция ще стане втората? За да го направи, тя трябва да поиска консултации по член 4, което означава среща на представителите на 28-те страни, които са в постоянната делегация към НАТО в Брюксел, за да обсъдят ситуацията и да се реши единен курс на действие.
Това се е случвало за последен път през 2014 г., когато Турция поиска активиране на член 4 заради нападенията на "Ислямска държава" там.
Изглежда вероятно една среща по член 4 да заключи, че нападенията в Париж, предвид мащаба и обхвата им, трябва да се разглежда като нападение по смисъла на член 5. Това би било напълно уместно.
Терористичните атаки - ако приемем, че "Ислямската държава" е в действителност отговорна за тях - са кулминацията на хуманитарната катастрофа в Сирия, която дестабилизира Близкия изток и провокира потока от милиони бежанци в сърцето на Европа.
НАТО вече не може да се преструва, че конфликтът не засяга неговите най-основните интереси.
Основната цел на една мисия на НАТО трябва да бъде победа над "Ислямска държава" в Сирия и унищожаване на инфраструктурата, която я поддържа. Такава мисия би имала и допълнителна полза - да докаже, че НАТО е готово да действа решително, когато е под заплаха.
Ако оставим настрана вътрешните разногласия, които понякога забавят НАТО, не трябва да забравяме, че алиансът е внушителна военна сила. НАТО има огромен военен ресурс, включително над 3 милиона войници (и повече в резерв), над 25 000 военни самолета, 800 океански големи бойни кораби и 50 разузнавателни самолета AWACS. В същото време, 28-те държави членки на алианса представляват над 50 на сто от световния брутен вътрешен продукт (БВП).
Основна мисия на НАТО срещу "Ислямска държава" трябва да мине през няколко по-малки, практически стъпки.
На първо място, според договора на НАТО, инцидентът в Париж трябва да бъде отнесен до Съвета за сигурност на ООН. От гледна точка на международното право, би било добре Съветът за сигурност да одобри военен отговор, макар че НАТО може пристъпи към военни действия независимо от ООН.
Второ, алиансът трябва да назначи съвместно командване на операцията, което да планира и да ръководи военните действия. Тъй като Съвместното командване на силите на алианса в Брунсум в Холандия е изцяло ангажирано с Афганистан, задачата вероятно ще падне върху друго основна командване: напр. съвместното командване на силите на алианса в Неапол, Италия. Това е командването, което провеждаше операцията в Либия и което има значителен оперативен опит, както и дълбоки връзки с коалиционни партньори от региона - Обединените арабски емирства, Йордания, Катар и други.
Военни стратези на НАТО трябва да се стремят да включат не само официалните членове на алианса, но и многото си коалиционни партньори, включително Швеция, Финландия и други регионални участници.
Третата ключова инициатива трябва бъде да се подготвят специалните сили на НАТО за централна роля във военните операции.
НАТО има щаб за специални операци в Касто, Белгия, който трябва да поеме водеща роля в организирането на обмена на разузнавателна информация между държавите-членки.
Съвместните специални сили на алианса също така да бъдат разгърнати по места в Сирия, където да обучават и да мотивират бойци срещу "Ислямска държава", да събират от първа ръка разузнавателна информация, да провеждат изненадващи нападения, да служат като наблюдатели за НАТО и военновъздушните удари на коалицията.
Четвърто и най-важното в дългосрочен план, НАТО трябва да организира тренировъчна мисия за работа едновременно с кюрдските бойци пешмерга и язидите в Северен Ирак и иракските сили за сигурност в Багдад.
Йордания - която има силни сухопътни войски - трябва също да бъде поканена за участие на високо ниво. Тези усилия биха могли да бъдат структурирани по модела на тренировъчната мисия НАТО-Ирак в сила 2004-2011 г.
Пето, водените в момента от САЩ бомбардировки в Сирия и Ирак трябва минат под ръководството на НАТО.
След това НАТО може да увеличи активите, използвани в тази мисия, като допълнителни самолети, войници, артилерийски снаряди и самолети AWACS, чийто мощен радар има 360 градуса покритие на въздушното пространство при битка. НАТО успя да организира много ефективно командването и контрола над въздушното пространство в Афганистан, и това може се направи и в сегашния конфликт.
Накрая, НАТО трябва поиска изграждането на "отворена коалиция", която да включва не само силите на традиционни съюзници, но и тези на традиционния противник на НАТО - Русия.
Руското правителство твърди, че иска да се защити от "Ислямската държава" и предвид над 200-та мъртви граждани от гражданския самолет, който се разби вероятно след намесата на ИД, тя ще трябва да мотивира неучастието си в тази борба.
Русия трябва да бъде поканена да участва заедно с НАТО и други членове на коалицията срещу "Ислямска държава".
Ако французите потърсят силно участие на НАТО в една широка и твърда кампания срещу "Ислямска държава", американците ще трябва да предложат подкрепа. Те ще трябва да последват примера на французите след 11 септември, а и ако се върнем назад в историята - по време на Американската война за независимост.
"Ислямската държава" е апокалиптична организация, а нейното ликвидиране е закъсняло. Тя обезглавява и насилва граждани от цял свят; убива цивилни в зрелищни касапници, поробва млади жени и момичета и ги продава; тя, по всичко личи, си позволява да сваля граждански самолети.
Сега "Ислямска държава" уби граждани на Западния свят в стил "театър на смъртта".
Има времена за мека сила и за дълга игра в Близкия изток, но има и времена за безмилостно прилагането на твърда сила. Това е отговорност на НАТО да разпознае момента.
* Джеймс Ставридис е пенсиониран адмирал от военноморския флот на САЩ и командващ войските на НАТО, декан на Tufts Fletcher School в САЩ.
