Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Руските тролове вече са излишни. Пропагандата за евроизборите този път е домашна

Опасността от фалшивите новини е още по-голяма вече Снимка: iStock
Опасността от фалшивите новини е още по-голяма вече

Фалшивите новини вече отдавна надхвърлят познатите трикове от наръчника на руските тролове, използвани в кампанията за президентските избори в САЩ. Според експертите Европейският съюз има причина да се притеснява от пропагандни дезинформационни кампании, но те вече не идват от чужди тролове, а предимно от собствени вътрешнонационални групи, преследващи свои интереси.

Именно те се насочват към социалните медии, за да прокарват невярна информация, ксенофобски и радикализиращи послания, смятат специалистите.

Междувременно все по-често тази дезинформация се случва в частни канали и в криптирани приложения за чат като WhatsApp - което прави проследяването и борбата с фалшивите новини в пъти по-сложна.

Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ и референдумът за Брекзит от юни 2016 г. оставиха след себе си следи от външна намеса и употреба на тежката машина за дезинформация. Затова и на сегашните избори за Европейски парламент мнозина бяха тези, които се притесниха от евентуална намеса в кампанията за вота (от руска или от друга страна).

Досега обаче няма никакви сигнали за целенасочена камpания по дезинформация в държавите от ЕС - поне не и такава, координирана от чуждестранни участници. Налице е, обаче, постоянен шум от невярна информация, която основно се стреми да подкопае имиджа на ЕС - нещо, което е в действие още от последните европейски избори през 2014 г.

Според Саша Хавличек, главен изпълнителен директор на Института за стратегически диалог в Лондон, ако преди нещата са опирали предимно до руската намеса и произвеждането и разпространяването на фалшиви новини през ботове, сега крайната десница все по-често се възползва от възможностите на дигиталната среда, за да създава нов вид пропаганда, базиран не толкова на измислените факти, колкото на речта на омразата, придаването на нюанси на реални новини и задаване на посока на наратива.

"Това не означава, че руските тролове са престанали да бъдат активни, но вече е много по-трудно това да се определи окончателно", допълва тя.

Тенденцията е популистките и крайнодесните групи в Европа да "манипулират информацията" чрез по-нюансирани послания, които да засилят темата за борбата с миграцията и еднополовите бракове, както и да дискредитират тезите за измененията в климата.

Тази "война на наративи" е много по-трудна за следене и предотвратяване от правителствата и технологичните компании. Допълнително към всичко това някои европейски лидери сами са активни в разпрострaняването на невярна или подвеждаща информация - както в речите си, така и в социалните медии.

Групата за онлайн кампании Avaaz публикува в сряда информация, че е засякла 500 страници и групи във Facebook от Германия, Великобритания, Франция, Испания, Италия и Полша, чиято дейност говори за разпространяване на фалшиви новини. Оттам изчисляват, че тези страници и групи са привлекли с фалшивите си новини над 533 милиона прегледа от потребители в рамките на само последните три месеца. От тези страници Facebook е общо 77.

Една от свалените страници е в подкрепа на италианската управляваща формация Лигата. Тя е споделила клип, показващ афтикански мигрaнти, които разбиват полицейска кола. Видеото е събрало над 10 млн. гледания. Това обаче е сцена от филм и неколкократно вече през изминалите години кадрите са били използвани с подобна цел.

Кристоф Шот, директор на кампанията в Avaaz, обяснява, че фалшивите новини често използват тактики за "примамка" на потребители, изграждайки страници във Facebook за теми като футбол или готвене, които впоследствие преминават в разпространение на политическа пропаганда.

По думите на Шот целта е да се посеят "малки семена на недоверие", които бавно и постепенно да разрушат доверието в институциите и да разделят хората за по-дълъг период от време.

От Facebook коментират, че след като Avaaz са споделили своите изследвания, компанията е премахнала няколко фалшиви и дублиращи се профила за нарушаване на правилата на сайта за автентичност. Оттам също така обещават да предприемат действия срещу някои страници, които многократно са показали невярна информация.

Това е част от цялостната тенденция при технологичните компании да засилят борбата си срещу фалшивите новини. Така например Facebook вече има създадена работна група в Дъблин за изборите за ЕП, в която работят широк кръг от експерти и специалисти, които да следят за злоупотреби и фалшиви новини постоянно. Засега от компанията коментират, че големи информационни атаки от трети страни няма.

Това се потвърждава и от Twitter, които по-рано тази година пуснаха в действие инструмент, с които потребителите да могат да докладват умишлено заблуждаващо съдържание.

Двете компании за социални медии, заедно с Google, затегнаха изискванията за политическите реклами в платформите си като вече включително изискват самоличността на човека, купуващ рекламите, да е публично достояние. Те поставят всички политически реклами в бази данни с възможност за търсене, въпреки че изследователите твърдят, че това не дават изчерпателни резултати и рекламите не винаги са правилно класифицирани.

Самото естество на изборите за Европейски парламент може да се окаже причината за тези разминавания.

От една страна, избирателната активност на тях е тенденциозно ниска - около 42% от имащите право на глас гласуваха през 2014 г. От друга - европейските граждани често използват изборите за ЕС, за да гласуват не за евродепутати, а като наказателен вот относно вътрешни за страната въпроси.

Около 400 милиона души в 28 държави имат право да гласуват и да изберат 751 свои представители в Европейския парламент, единствената демократично избрана институция на ЕС.

"Европейските избори в основата си все още са 28 различни национални кампании, които се водят главно по национални въпроси. Всяка страна има свои политически приоритети. Кампаниите ще бъдат доста различни на различни места", коментира политическият анализатор Пол Бучър от мозъчния тръст на Центъра за европейска политика.

Другото обяснение би било, че не гледаме към правилното място, когато говорим днес за фалшиви новини. Изследователите от Оксфордския университет, изучаващи туитове, свързани с изборите за ЕС, установяват, че само малка част от дезинформацията в тях идват от руски тролове, а в голямата си част става въпрос за новини от основните медии, публикувани обаче с "подходящ" коментар към тя.

Това не означава, че съмнителните информации не трупат популярност - често пъти те са дори по-четени от новините от утвърдени медии. Най-успешните "партенки" се съсредоточават върху популистки теми като борбата с миграцията и мюсюлманите в Европа. Други атакуват конкретни европейски лидери и партии и изразяват скептицизъм в посока ЕС. Основните източници на тези новини не са руски, а домашни и силно свързани с конкретни партии или дело на сайтове за "алтернативни новини".

Друг проблем посочва Клара Хименес Крус, съосновател на испанската група за проверка на фактите Maldita.es - все по-често дезинформацията се извършва през частни WatsApp или Telegram канали, което прави проследяването на пропагандата много по-трудно.

"Публикациите в Twitter или публичните постове във Facebook са само част от цялото нещо като много съобщения и дискусии вече се преместват в частни групи във Facebook или в криптирани WhatsApp и Telegram разговори, които ЕС и националните правителства не могат да следят, каза тя.

В доклад на Avaaz се казва, че милиони потенциални испански гласоподаватели са били атакувани с фалшиви, подвеждащи, расистки или омразни постове в WhatsApp преди националните избори миналия месец.

Всичко това прави ситуацията още по-сложна за онези, които разбиват подобни лъжи и митове, обяснява Хименес. Защото е много по-трудно да опровергаеш една лъжа, когато дори не си я видял.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените