Великобритания е в период на най-мащабните социални вълнения за последните повече от 10 години. Над седмица градове в голяма част от страната са заляти от безредици, антиимигрантски протести, контрапротести и сблъсъци между различни общности.
Кулминацията (засега) бе през уикенда, когато в Родъръм тълпи от демонстранти нападнаха два хотела, помещаващи имигранти с неизяснен статут.
Подобни сблъсъци имаше още в Ливърпул, Манчестър, Бристол, Белфаст, Мидълсбро, Болтън и много други места, където бяха разбити магазини и запалени автомобили.
Атакувани са джамии и обекти, свързани с хора от различни етнически и религиозни малцинства. В отговор бяха организирани контрадемонстрации, които също на много места прераснаха в насилие и побоища.
Арестувани са над 370 души по данни на полицията, а в понеделник премиерът Киър Стармър свика кабинета по национална сигурност COBRA и обеща, че ситуацията ще бъде овладяна бързо. За целта са мобилизирани специализирани екипи за борба с безредици, които ще подкрепят полицията.
"Каквато и да е видимата мотивация, това не е протест. Това е чисто насилие и ние няма да толерираме атаки срещу джамии или нашите мюсюлмански общности", каза Стармър. "Всички, за които се установи, че са участвали в тези дейности, ще бъдат засегнати от цялата сила на закона.
Как започна всичко?
Повод за масовите безредици се оказа трагедия от 29 юли, когато по време на танцова забава са нападнати и убити с нож три момичета на 6, 7 и 9-годишна възраст. Други 10 са ранени.
Извършителят на нападението е 17-годишен младеж. Първоначално полицията не оповестява неговата самоличност, тъй като е непълнолетен и това провокира остра реакция в крайнодесните и антимигрантски общности в социалните мрежи, свързани най-вече с разпуснатата организация Английска лига за отбрана.
Разразява се буря от спекулации и фалшиви новини кой е извършителят на нападението и още същия ден в Саутпорт са нападнати местната джамия и полицейски участък.
Впоследствие властите оповестят самоличността на убиеца - 17-годишният Аксел Рудакубана, роден в Кардиф и с родители, емигрирали от Руанда.
След като става ясно, че Аксел не е мюсюлманин, недоволството се разширява към всички имигрантски общности.
Тук изпъкват имената на Английската лига за отбрана (АЛО) и Томи Робинсън.
Истинското име на Робинсън е Стивън Яксли-Ленън и по-голямата част от живота му е свързана с крайнодесните среди и тези на футболните ултраси.
През 2009 г. основава АЛО заедно с други крайни привърженици на футболния отбор Лутън Таун, но за кратко време организацията привлича членове и симпатизанти от цялата страна.
Бързото разрастване води и до сравнително бърз упадък. Няколко години след създаването си организацията вече е разделена на много фракции. За някои става ясно, че са поддържали връзки с масовия убиец Андерш Брайвик, който през 2011 г. уби 77 души в Норвегия.
АЛО се разпада като формална организация, но запазва изключително активно идеологическо присъствие под формата на различни групи и общности в социалните мрежи.
Същото важи и за Робинсън, който освен, че е бивш лидер на АЛО, е също така бивш член на Британската национална партия, на британския клон на Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада (PEGIDA) и също така е с няколко осъдителни присъди и престоя в затвор.
През последните няколко години е бил свързан с Британската партия на независимостта (UKIP) и е редовен участник или организатор на антиислямски събития.
Акаунтите му в повечето социални платформи са блокирани или ограничени заради реч на омразата и екстремизъм.
Същото важи и за Twitter, където обаче профилът му е възстановен, след като мрежата бе придобита от Илон Мъск и преименувана на X.
В случая с текущите безредици организацията на нападения се осъществява най-вече в групи в WhatsApp и Telegram, докато Робинсън и други фигури в крайнодесния спектър насърчават участие чрез постоянни публикации в X.
Това е първото предизвикателство пред правителството на новия премиер-лейбърист Киър Стармър.
През 2011 година е последният път, когато има безредици от подобен мащаб. Тогава поводът е убийството от полицията на чернокож мъж по време на арест, а Стармър е действащият главен прокурор, който използва правомощията си, за да наложи повдигане на бързи съдебни производства срещу най-агресивните демонстранти.
Сега вече е премиер и отново обещава бързо разрешаване на кризата в своя характерен прагматичен стил.
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
Само че ситуацията не точно същата като 2011 г.
За последното десетилетие Кралството премина през Брекзит, COVID-19 пандемия, общоевропейска бежанска криза и няколко последователни консервативни управления, които не успяха да се справят с икономическите и социалните последствия от всичко.
Тези фактори доведоха на власт лейбъристите, така както доведоха и до възхода на крайните политически идеологии навсякъде из Европа.
Различните сегменти на обществата са дълбоко разделени, силно чувствителни и готови да реагират крайно по всяка тема на фона на масова свръхконсумация на новини и всякакви лъжливи информации.
Със сигурност задачата на Стармър е трудна. Почти невъзможно е властите да отговорят на предизвикателството, без да се стигне до допълнително противопоставяне. Повече от важно е властите да отговорят пропорционално и по един и същ стандарт на всяка проява на насилие, без значение от кого е извършена.
Дори да стане това обае напрежението ще се запази. Това със сигурност няма да бъде последният подобен епизод.
