Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Войната, която никой не вижда

Докато гледаме към Украйна и Близкия изток, друг особено кървав конфликт остава на заден план Снимка: Getty Images
Докато гледаме към Украйна и Близкия изток, друг особено кървав конфликт остава на заден план

Целият свят гледа към войните в Украйна и Близкия изток. Това са конфликтите, които в голяма степен задават текущия дневен ред на международните отношения и полагат основите на бъдещия международен ред.

Но има и други войни. Не по-малко кървави и не по-малко брутални. Те остават на заден план и сякаш никой не им обръща внимание. Или почти никой...

Не е новост, че Судан е в състояние на гражданска война. Това е страна, която сякаш от край време е свързана с думите насилие, геноцид, екстремизъм и изобщо всичко най-лошо от човешката природа.

Сега обаче изглежда, че е на ръба на истинска катастрофа в контекста на поредна брутална ескалация на насилие след 17 месеца гражданска война, която опустошава и без това разорената държава.

Данните са неточни и трудно могат да бъдат проследени. Смята се, че от началото на сегашния конфликт през април 2023 г. досега са загинали най-малко 20 000 души. Бежанците са около 10 милиона, като 8,1 милиона са вътрешно разселени.

Към момента това е най-голямата бежанска криза в света. Над 2 милиона души са избягали в съседните Чад, Етиопия и Южен Судан, създавайки нови или задълбочавайки вече съществуващи кризи в тези крайно нестабилни държави.

На този фон изгледите за мир изглеждат илюзорни, докато двете основни противостоящи страни продължават борбата си за контрол върху богатата на природни ресурси територия на Судан.

Най-грубо може да се каже, че това е трета гражданска война в тази страна, откакто тя получава независимост през 1956 г. От тогава насам са известни най-малко 19 опита за държавен преврат.

Резултатът от първите две граждански войни е появата на предимно християнската държава Южен Судан през 2011 г.

Междувременно след 2003 г. в района на Дарфур в западната част на страната се разиграва паралелен конфликт, който Международния наказателен съд определя като геноцид на етническа основа срещу местното неарабско население.

Голяма част от втората гражданска война, както и конфликтът в Дарфур, се случват при 30-годишното управление на диктатора Омар ал Башир, чийто режим налага рестриктивна и крайно репресивна форма на шариат като водещ модел в страната. Преследвани са християни, шиити и дори сунити, наред с всякакви други малцинствени групи, като основен инструмент в преследванията са полуавтономни въоръжени милиции.

Най-голямата от тези милиции е основен обвиняем в извършването на геноцид и престъпления срещу човечеството в Дарфур и именно тя става основа на така наречените "Сили за бързо реагиране" (СБР), който в момента са една от основните фракции в конфликта.

Начело на СБР е печално известният Мохамед Дагало, познат и с прякора си Хамети. Той е считан за пряко отговорен за извършването на военни престъпления от страна на силите под негово командване, включително масови убийства, сексуално насилие и изселвания.

 Хамети Снимка: Getty Images
Хамети

Той е един от най-богатите и влиятелни хора в Судан. Посредством СБР и свързани фирми е установил контрол върху голяма част от добива и износа на злато в страната. Има добри контакти с Русия и се смята, че през последните години, още докато Евгений Пригожин е жив и частната армия "Вагнер" е активна, е дал на Пригожин концесии за добив, които сега са поети от други частни компании.

Със средствата от природни ресурси и други бизнеси Хамети финансира и екипира своята армия, като получава подкрепа от Обединените арабски емирства. СБР имат предишно участие и в конфликта в Йемен като наемническа организация, използвана от Саудитска Арабия.

По времето на управлението на Омар ал Башир силите на Хамети са използвани за защита на режима от вътрешно недоволство. Това обаче се оказва без значение, когато диктаторът е свален с преврат през 2019 г.

Превратът се случва след месеци на масови антиправителствени протести и насилие. Извършен е от армията, под началството на генерал Абдел Фатах ал Бурхан, но получава подкрепата на Хамети.

Двамата застават на така наречения Преходен съвет - първият като председател, а вторият като заместник-председател. Включени са и други представители на гражданското общество и армията, а за премиер е назначен Абдала Хамдук с репутацията на опитен икономист, който трябва да стабилизира страната.

Управлението му не трае много дълго. Военните на Бурхан правят преврат срещу Хамдук през октомври 2021 г., прекъсвайки прехода към цивилно управление, което провокира Международния валутен фонд да спре жизненонеобходими заеми.

Абдел Фатах ал Бурхан Снимка: Getty Images
Абдел Фатах ал Бурхан

След нова вълна от протести и насилие Хамдук е върнат на власт, но само за два месеца - до началото на следващата година, когато окончателно подава оставка.

Едва през декември 2022 г. е постигнато споразумение между основните политически сили в страната, което полага основите за двугодишен преход към гражданско управление и избори. То обаче не е прието от всички, тъй като включва твърде много лица от стария режим на Башир. Следват нови протести и репресии.

Междувременно крехкият съюз между Бурхан и Хамети започва да се разпада.

Двамата най-влиятелни мъже в страната влизат в конфликт заради бъдещата роля на СБР. Според споразумението силите на Хамети трябва да бъдат интегрирани в рамките на армията и де факто да минат под контрола на Бурхан.

Друга причина за разрива е желанието на генерала да запази водеща роля на армията в определянето на политиката на Судан, като за целта той подкрепя връщането на водещи позиции на влиятелни хора от режима на Башир.

Постепенно тези различия се превръщат в битка за власт между фракциите около Бурхан и Хамети, която окончателно ескалира във война през април 2023 г.

От тогава насам се провалят няколко опита за преговори с посредничеството на САЩ, Саудитска Арабия, Турция и Либия.

Боеве се водят в по-голямата част на страната, като основните фронтове са по поречието на река Нил, в Дарфур, както и в самата столица Хартум, която е разделена между враждуващи фракции. Армията на Бурхан има превъзходство по въздух, но на терен силите на Хамети постигат повече победи.

Конфликтът провокира участието на много външни участници. 

Досега има информации за пряка намеса на египетската армия в подкрепа на армията на Бурхан, докато СБР са получавали помощ от "Вагнер", силите на генерал Халифа Хафтар в Либия, както още от ОАЕ и дори Иран под формата на оръжейни доставки в нарушение на международно ембарго върху Судан.

В случая Судан се явява поредно поле на сблъсък на интереси между регионалните сили от Близкия изток и Северна Африка. Интересното е, че при други конфликти Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия заемат общи позиции, докато тук по-скоро подкрепят противостоящи сили.

Русия от своя страна има прагматични отношения както с Бурхан, така и с Хемети. От една страна "Вагнер" са работили със СБР, докато по-наскоро стана ясно, че Москва е подписала споразумение за сътрудничество с Бурхан с идеята за изграждане на постоянно руско военно присъствие в ключовото пристанище Порт Судан на Червено море.

САЩ, Великобритания и Европейския съюз са наложили редица санкции върху участниците в конфликта на фона на постоянни информации от ООН и неправителствени организации за извършване на военни престъпления и етнически прочиствания.

Засега полза от тях няма.

А последната ескалация е от края на миналата седмица, когато силите на Бурхан дадоха начало на офанзива в района на Хартум в опит да  обърнат войната в своя полза...



 

Най-четените