До съвсем скоро едно малко парче земя между Полша и Литва се смяташе за най-слабото звено в отбраната по източния фланг на НАТО.
Тези опасения се засилиха още повече с началото на войната в Украйна и превръщането на целия регион в една почти почти изцяло милитаризирана зона, през която минават потоци от бежанци, хуманитарна помощ и оръжия в контекста на безпрецедентното противопоставяне между НАТО и Русия.
На този фон коридорът "Сувалки" се явява потенциално уязвима зона за Алианса. Това е границата между Полша и Литва и единствената сухопътна връзка на Литва, Латвия и Естония с останалата част от НАТО.
Коридорът е широк само 60 километра и е притиснат на север от милитаризирания руски ексклав Калининград, а на юг - от Беларус. В случай на конфликт с Русия, той лесно би могъл да бъде затворен с атака от две страни, което би изолирало напълно трите балтийски държави.
Няколко военни симулации на НАТО от 2014 и 2015 година, точно след анексията на Крим, показват, че в случай на война, руската армия в рамките на 60 часа би могла да окупира и трите държави, използвайки територията на Беларус и уязвимия характер на коридора Сувалки.
С началото на войната в Украйна стана ясно, че подобен сценарий изглежда съвсем реалистично.
Беларуският президент Александър Лукашенко предостави територията на неговата страна като плацдарм за атака срещу Киев, а година по-късно позволи на Русия да разположи там тактически ядрени оръжия.
В началото на август пък коридорът "Сувалки" отново стана актуална новина, след като беларуската армия и бойци от частната военна компания "Вагнер" проведоха съвместни учения край Гродно, само на 10 километра от границата.
Това провокира реакция на полското правителство, което прехвърли допълнителни военни и полицейски подразделения към границата си в района, а премиерът Матеуш Моравецки лично я посети за среща с литовския президент Гитанас Науседа.
"Русия и Беларус засилват натиска по границата, увеличават броя провокациите си и трябва да сме наясно, че той ще нараства", каза Моравецки на съвместна пресконференция. "Говорихме за това с президента Науседа. Наблюдава се на територията на Литва. Имаме информации, че се случва в Латвия, можем да го видим и тук."
Според Моравецки идеята на подобни провокации е дестабилизация, всяване на хаос и и тестване на потенциалния отговор на НАТО.
От своя страна президентът Науседа подчерта необходимостта от прилагане на подходящи мерки за сигурност в района на "Сувалки".
"Тази защита трябва да бъде възможно най-ефективна, тъй като значението на коридора е изключително важно, защото представлява възможна цел за провокации от беларуските и руските служби", смята той.
В отговор на всичко това НАТО укрепи и увеличи военното си присъствие в четирите държави по линия на своята Enhanced Forward Presence отбранителна стратегия за източния фланг. В допълнение към тях бяха разположени и напълно нови мултинационални бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия.
Проведоха се и редица съвместни военни учения, включително в района на Сувалки.
Доколко обаче Литва, Латвия и Естония все още остават уязвими за пряка руска агресия?
От една страна са бойните действия в Украйна, които са зациклили далеч на юг. Без успех там, остава изключително малка вероятността Москва да се ангажира с отваряне на нов мащабен фронт, при това директно срещу НАТО в район, където на всичкото отгоре има нов баланс на силите.
Най-големият конфликт в Европа след края на Втората световна война доведе до пълна преоценка на политиките на Швеция и Финландия, които изоставиха своя традиционен неутралитет и кандидатстваха за членство в НАТО.
Финландия вече е приета, докато Швеция все още се бори с турското вето. Но дори с него, Стокхолм си остава наполовина член на Алианса не само заради споделеното отношение към Москва, а и в чисто технически план заради дългогодишното партньорство и участия в съвместни мисии.
С двете скандинавски страни балансът на силите в Балтийско море е съвсем различен.
То де факто вече е вътрешно море за НАТО, а Калининград от преден пост на руската армия в Европа и щаб на Балтийския флот вече може да се разглежда като обградена крепост.
С официалното приемане на Финландия пък границата на НАТО с Русия нараства с над 1300 километра и се доближава на по-малко от 200 километра до Санкт Петербург.
Иронията в случая е, че именно действията на Москва през последната година и половина не само намалиха рисковете за "Сувалки" и трите малки балтийски държави, но цялостно отслабиха руската позиция в региона.
Все пак рискове остават. Ключовият коридор все още представлява удобно поле за провокации като част от по-широката стратегия на Русия за хибридна война срещу Европа.