За известно време сякаш бяхме позабравили за сомалийските пирати и тяхната заплаха срещу корабоплаването в един от най-натоварените региони в света.
Очевидно обаче те се завръщат, възползвайки се от целия хаос в Близкия изток.
В рамките на по-малко от 48 часа миналата седмица бяха извършени цели три операции за освобождаване на отвлечени плавателни съдове. Две от тях ги осъществява екипа за специални операции на индийския боен кораб INS Sumitra.
На 28 януари първо е освободен 17-членния екипаж на ирански кораб, а по-малко от ден по-късно същото се случва и с 19 души от екипажа на пакистански риболовен съд, прихванат от пирати, недалеч от сомалийското крайбрежие в Аденския залив.
В първия случай се съобщава, че похитителите са били убедени да се оттеглят, преди да бъде използвана сила срещу тях, а при втория индийците публикуват снимка с 10 пленени пирати и тяхната екипировка.
От своя страна офисът на президентството на Сейшелите обяви, че по същото време техен патрулен кораб на военноморските сили е помогнал на рибарско корабче от Шри Ланка, атакувано от "въоръжени сомалийски пирати."
Тези нападения не са случайни и не са изолирани.
.@IndianNavy’s INS Sumitra patrol vessel rescues 19 Pakistani crew members from fishing vessel Al Naeem I that was taken over by 11 Somalian pirates. Pic below of the MARCOS with the arrested pirates. Second rescue in 2 days. 👏🏽🇮🇳 pic.twitter.com/O4LwCew4eo
— Shiv Aroor (@ShivAroor) January 30, 2024
Към момента сомалийските пирати държат в плен срещу откуп общо четири търговски кораба заедно с екипажите им. Всички те са отвлечени от началото на ноември насам, като един от тях е българският "Руен", плаващ с малтийски флаг, който бе нападнат на 15 декември.
Рисковата зона се простира от Червено море, през Аденския залив и достига до Индийския океан.
Тя е ключова за глобалната търговия, тъй като през Суецкият канал преминават между 12% и 15% от световния търговски обмен, включително голяма част от доставките на петрол за Европа.
Данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) показват, че през декември и януари е регистриран спад с 42% на цивилния трафик в района. Повечето кораби поемат по по-дългия маршрут около Африка, което увеличава разходите и времето за доставка.
Според UNCTAD глобалните разходи за морски транспорт са скочили със 100%, a тези между Европа и Шангхай - с над 250%.
Всичко това ни връща десетина години назад, когато се наблюдаваше пикът на сомалийските пирати.
Световната банка изчислява, че в периода 2005-2012 година различните пиратски фракции са получили между 340 и 415 милиона долара под формата на откупи, докато щетите за търговията и икономиката се оценяват на милиарди.
На международната общност отне много време, за да се справи с пиратите. Нужни бяха редица операции на САЩ, Европейския съюз, НАТО, Япония, Индия, Китай, Турция, Иран, Русия и монархиите в Персийския залив.
Само в съседната на Сомалия страна Джибути бяха издигнати осем чуждестранни военни бази с идеята да се подсигури морския трафик през Аденския залив.
В самата Сомалия пък бяха инвестирани немалко средства в опити за изграждане на институции, подобряване условията на живот и най-вече справяне с престъпни и джихадистки организации като Ал Шабаб (регионалния клон на Ал Кайда), които се възползваха от разпада на държавност в страната.
Изглежда обаче, че голяма част от усилията са били насочени повече към военния отговор и трупането на регионални влияния за сметка на разрешаване на първопричините за кризата. Защото пиратите се завръщат.
За период от няколко години почти нямаше нападения срещу кораби, но с ескалацията на войната срещу Хамас в Ивицата Газа и намесата на останалите регионалните съюзници на Иран - най-вече хутите в Йемен - ситуацията в Аденския залив и Червено море отново се нажежи.
Хутите обявиха своята подкрепа за Хамас и започнаха да атакуват търговски кораби, свързани с Израел, още през ноември. Отвлякоха товарния кораб Galaxy Leader с двама българи на борда, а от началото на годината редовно обстрелват с ракети и дронове други плавателни съдове.
В средата на януари ситуацията навлезе в нов етап на ескалация след началото на водената от САЩ и Великобритания въздушна операция срещу хутите. В момента Аденския залив и Червено море изглеждат по-нестабилни отвсякога.
Общата картина се усложнява и от друга скорошна криза.
В средата на януари правителството в Могадишу отзова своя посланик в съседна Етиопия заради опитите на етиопския премиер Абий Ахмед да договори излаз на море за държавата си чрез постоянен достъп до крайбрежието на Сомалиленд.
Очакваната сделка предполага предоставяне за 50 години на 25-километрова зона около град Бербера, където Етиопия да построи своя военноморска база и пристанище. Това би се случило срещу евентуално признаване на независимостта на Сомалиленд, която се отцепва от Сомалия още през 1991 г., но все още не е призната от нито една страна.
Зад гърба си Абий Ахмед има подкрепата на Обединените арабски емирства, които от дълго време инвестират в Етиопия и Сомалиленд, но новините за споразумението срещнаха острата реакция на Арабската лига, Африканския Съюз и най-вече - Египет и Турция, които имат своите топли отношения с Могадишу.
При всички положения нова криза в района на Африканския рог по никакъв начин няма да спомогне за сигурността на корабоплаването в региона.
Докато светът е концентрирал вниманието си върху войните в Украйна и Ивицата Газа, други по-малки играчи извличат полза за себе си от създадения хаос в международните отношения и сами допринасят за задълбочаване на кризите.
Възраждането на сомалийските пирати е пример именно за това.
