Само няколко седмици минаха, откакто военната хунта в Нигер свали от власт президента на страната и вече имаме нов подобен преврат в африканска страна.
Членовете на елитната Републиканска армия в Габон задържаха държавния глава Али Бонго Ондимба заедно с неговото семейство и го обвиниха в редица престъпления, включително изборна измама, присвояване на публични средства, корупция и трафик на наркотици.
По всичко изглежда, че семейство Бонго ще трябва да се оттегли принудително от властта след 56-годишно управление в богатата на петрол държава на западното крайбрежие на Африка.
Все пак остават твърде много неясноти, като според информациите президентът е под домашен арест, синът му е арестуван, всички граници остават затворени, а държавните институции са разпуснати.
Превратът срещу Бонго се случва в деня, когато местната централна избирателна комисия подпечата победата му в един крайно противоречив вот, осигурил му трети пореден мандат начело на Габон.
Той получава 64% от гласовете в избори, които опозицията определя за измамни, докато Европейският съюз споделя за тях "сериозните съмнения" относно начина, по който са организирани и проведени.
Това определено не е първият път на подобни обвинения. Цялото половинвековно управление на семейство Бонго има репутацията на типична клептокрация.
Бащата на Али Бонго - Омар става президент още през 1967 година, седем години, след като Габон получава своята независимост от Франция.
В продължение на десетилетия управлението му има важна роля в така наречената система Françafrique от Студената война, в която Париж запазва тесни политически, икономически и културни връзки със своите бивши колонии.
С оглед да не бъде допуснато разпространението на комунизма в тази част на света, Франция толерира и поддържа различни авторитарни и клептократски режими, включително този на Бонго-старши.
Едва през 90-те върху него е оказан вътрешен и международен натиск за реформи. Въведена е многопартийна политическа система, но Бонго на три пъти печели убедително и по съмнителен начин президентските избори.
По това време фамилията вече е смятана за една от най-богатите в цяла Африка заради петролните залежи на Габон, чиито приходи се концентрират в много малка част от гражданите.
Страната е член на Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК) и се нарежда сред челните места на континента по брутен вътрешен продукт. Данни на Световната банка обаче показват, че в момента около една трета от населението живее под линията на бедността от 5,50 долара на ден.
Али Бонго поема властта през 2009 г., след като неговия баща умира от сърдечен арест, докато е на лечение от рак в Испания. Седем години по-късно е преизбран, но изборите са маркирани от обвинения в измами, а поне 20 души загиват при безредици в столицата Либревил, при които парламентът е запален.
По време на втория си мандат Али Бонго получава инсулт през 2018 г. и докато се възстановява извън страната, част от армията осуетява опит за преврат.
Той излиза от тези кризи физически отслабен и болен, но с достатъчно сила да удържи властта си... до тази седмица.
Като лидер на недоволството срещу него изпъква генерал Брис Олиги Нгуема, който в качеството си на лидер на Републиканска гвардия, в продължение на дълги години отговаря за сигурността на Омар и Али Бонго.
В момента той е председател на така наречения Преходен комитет за възстановяване на институциите и действа като де факто лидер на Габон.
От тук нататък има много неясноти какъв курс ще предприемат Нгуема и хората около него. Все още не се знае каква ще бъде съдбата на семейство Бонго, парламента, конституцията и дали изобщо се предвижда да бъдат проведени нови избори, след като резултатът от тези вече бе анулиран.
Лидерът на опозицията и останал втори при вота от август Албер Ондо Оса заяви, че превратът няма да промени нищо по същество и ще запази съществуващата система, тъй като Олиги е роднина на сваления президент. По думите на Оса става въпрос за вътрешен конфликт и преразпределяне на властта в рамките на клана Бонго.
В международен план Африканският съюз замрази членството на Габон, но по-важен към момента е въпросът какви ще бъдат отношенията с Франция.
Париж реагира остро срещу смяната на властта и призова за зачитане на изборната победа на Бонго. Едва ли остава без значение, че само преди две седмици стана ясно за постигнато съгласие за закупуването на габонсккия производител на петрол Assala Energy (собственост на Carlyle Group) от френскaта компания Maurel & Prom в сделка за 730 милиона долара.
Превратът поставя под много сериозен въпрос не само осъществяването на тази сделка, а изобщо голяма част от френските интереси в Западна и Централна Африка по линията на Françafrique.
Той е пореден с антифренска насоченост в рамките на няколко години след тези в Мали (два), Буркина Фасо (два), Гвинея и последният от юли в Нигер.
Централноафриканската република също премина през изключително турбулентен период и макар, че там нямаше военен преврат, установеното управление на президента Фостен-Аршанж Туадера реши радикално да промени курса на отношенията си с Франция.
В този смисъл на лице е една видима тенденция за отхвърляне на традиционното влияние на Париж в региона на Централна и Западна Африка, което е резултат от няколко фактора, действащи в различна степен - засилена икономическа и инвестиционна експанзия на Китай и Турция, наред с пропагандната и военна дейност на руски частни военни структури и свързани с тях компании за добив на природни ресурси.
Всичко това допринася значително за намаляване не само на френското, а изобщо на западното влияние в част от света с огромно значение за сигурността на Европейския съюз.
