Ролята на Русия във войната в Газа и защо Путин не иска да има мир

Трудно може да се каже, че Русия има някакво позитивно влияние върху опитите за намиране на мирно решение за текущата криза в Близкия Изток.

Москва не вижда интерес подобно нещо да се случва.

Всъщност, колкото повече войната в Ивицата Газа продължава, толкова повече режимът на президента Владимир Путин ще опитва да извлича ползи за себе си.

Дали това в крайна сметка няма да изиграе лоша шега на Кремъл и дали няма да допринесе за влошаване на ситуацията?

През десетилетията Русия си е спечелила позицията да бъде еднакво близо до Израел, палестинската кауза и Иран, и това е разликата със САЩ и Европа, които не разполагат със същата привилегия.

От една страна са силните културни връзки, голямото рускоезично малцинство в Израел и еврейско такова в Русия, както и добрите лични контакти на Путин с премиера Бенямин Нетаняху.

А това намира чисто практическо приложение на терен в Сирия. От години Русия си затваря очите за редовните израелски въздушни удари по цели на Иран и тяхното протеже Хизбула, докато Израел приема неутрална роля по отношение на руските интереси в Сирия и Украйна.

Снимка: Getty Images

Владимир Путин и Бенямин Нетаняху през годините са показвали добри лични отношения

От друга страна стои традиционната подкрепа за палестинската кауза, която датира още от времената на Студената война, както и партньорството с Иран по линия на споделената враждебност срещу Запада.

През последната година Русия капитализира от последното най-вече чрез редовните ирански доставки на военна техника под формата на бойни дронове за фронта в Украйна.

На този фон Путин опитва да се възползва максимално много от войната в Ивицата Газа, доколкото тя отклонява вниманието и ресурсите на САЩ и ЕС от конфликта в Украйна.

Москва настоява решението на кризата в Близкия Изток да премине през подкрепената от ООН, САЩ и ЕС идея за създаване на палестинска държава и същевременно с това признава правото на Израел да се самоотбранява, но без да споменава изрично името на "Хамас".

Всъщност радикалната джихадистка групировка не присъства в списъка с терористични организации на Русия, а Кремъл по никакъв начин не порицава атаката от 7 октомври, която доведе до активизиране на израелската армия.

Нещо повече - в края на октомври Москва прие делегация, водена от де факто външния министър на Хамас Муса Абу Марзук.

В интервю за руската държавна медия Russia Today той казва, че стотиците километри тунели под Ивицата Газа са предназначени да пазят бойците на организацията, а не цивилното население, тъй като неговата защита е "отговорност на ООН".

Визитата на Марзук предизвика остра реакция на израелското външно министерство, което я определи като "послание, легитимиращо тероризма", и привика за обяснения руския посланик в Тел Авив - Анатолий Викторов.

Миналата седмица пък Хамас освободи няколко заложници с двойно руско-израелско гражданство като част от сделката за временно примирие и представи това като "жест на признателност за подкрепата на Русия."

Русия в нито един момент не е изразила открита подкрепа за "Хамас" или директни антиизраелски или антиамерикански действия на някое от другите ирански проксита в региона, но се движи по ръба.

Вместо да използва добрите си отношения с всички, за да влияе върху по-бързото разрешаване на конфликта, Путин всъщност опитва да спечели изгодни позиции за себе си сред държавите от така наречения Глобален Юг.

Именно там има силно отношение към палестинската кауза.

А Русия представя конфликта като резултат от провалените политики на САЩ заради подкрепата на Вашингтон за Израел и използва войната в Газа, за да ескалира това, което определя като екзистенциална битка със Запада за нов световен ред.