Политиката е навсякъде около нас - по телевизията, във филмите, в книгите, в спорта и дори на масата по време на вечеря. Колкото и да се опитваме да избягаме от нея, тя винаги е някъде наоколо.
Затова и неслучайно още древногръцкия държавник Перикъл казва, че "само защото не се интересуваме от политиката, не означава, че тя не се интересува от нас".
Това важи особено много в днешно време, когато политиката е всичко и всички - даже и когато става въпрос за средства за забавление като видеоигрите.
Една от тях е високобюджетната Far Cry 6, която се очаква да излезе през тази есен. Тя ще разказва историята на измисления карибски остров Яра, управляван от жесток диктатор с абсолютна власт, срещу когото се вдига цяла революция.
Така немалко хора направиха сравнения между Яра и Куба, където вече повече от шест десетилетия на власт е комунистически режим. В този смисъл отговорният директор по историята на Far Cry 6 Навид Кавари съвсем наскоро обясни в интервю за TheGamer, че играта няма за цел "да прави политическо изявление относно случващото се в Куба."
"Бяхме вдъхновени от партизанските истории и цялата мистика и романтика на партизанските движения. Бяхме в Куба и говорихме с хора, участвали в революцията през 50-те и 60-те и се влюбихме в техните разкази. Все пак решихме да не свързваме нашия наратив с Куба, защото това е изключително сложен остров, а ние не искаме да правим политическо послание специално за него", казва Кавари.
Думите му обаче допълнително провокираха дискусията и затова той публикува и специален пост в сайта на Ubisoft, където пояснява, че "историята е политическа. Каквато трябва да бъде всяка една, която разказва за модерна революция".
"Но ако някой търси опростено политическо изявление конкретно за текущия климат в Куба, то няма да го намери", допълва Кавари.
Тук някъде обаче се открива отново и големият въпрос доколко съвместими са политиката и видеоигрите и дали изобщо тя има място в тях.
За някои твърдият отговор е "Не". Според тях игрите, както работното място или спорта, не са място за политика или религия. Много от тях са избрали да не се интересуват, докато друга голяма част са деца, които все още не я разбират. Неслучайно в различните геймърски канали за комуникация из Reddit или Discord изрично е забранено обсъждането на политически, религиозни или социални въпроси.
Донякъде има логика в това. Игрите са средство за забавление и разпускане. Нещо, което помага на хората да избягат точно от злободневието на политиката.
В този смисъл разработчиците и големите компании винаги се опитват да се дистанцират, така както го прави и Кавари, като обясняват, че просто разказват истории. Така е и през 2018 г., когато излиза Far Cry 5, в която става въпрос за сепаратистки религиозен култ в дълбоката американска провинция.
Друг подобен случай е от началото на тази година при обявяването на военния шутър Six Days in Fallujah. Според разпространителите на играта от Victura тя по-скоро ще представлява едно реалистично представяне на втората битка за град Фалуджа през 2004 г. по време на американската инвазия в Ирак. По-скоро документална история, отколкото чист екшън.
По думите им играта избягва от политиката и обвиненията към американската армия в извършването на военни престъпления.
Така представена промоционалната кампания срещна сериозна съпротива както от ветерани, участвали в битката, така и от различни неправителствени организации, обясняващи, че документална история за противоречива битка в една още по-противоречива война няма няма как да бъде деполитизирана.
Реално се случва така, че дори политиката да не присъства в самата игра, в крайна сметка е отново замесена чрез всички странични дискусии и спорове.
Характерът на гейминг средата е такъв, че той просто няма как да бъде разделен от политиката, колкото и да се опитват да се дистанцират компаниите. Един разказ, дори да е фикция, в много случаи е вдъхновен от истински исторически и политически събития. По тази линия двете трудно могат да бъдат разделени, така че да не се свързват едно с друго.
Нещо повече - игрите сами по себе си представляват вид медия, която подсъзнателно може изключително лесно да влияе на емоциите, чувствата и дори мисловните модели на геймърите. За разлика от телевизията, радиото, вестниците и социалните мрежи, игрите са интерактивно пространство, в което хората правят избори и взимат преки решения.
Те са съзнателни, но все пак са базирани на предварително заложени модели от програмистите и дизайнерите, които водят играча през историята в една контрлирана среда. По този начин, дори несъзнателно, могат да бъдат изпращани различни послания и да бъдат формирани нагласи.
Или казано по друг начин, ако убиваме нацисти или комунисти в няколко игри поред, няма да ни бъде нужно да четем история, за да си изградим мнение за тях.
В крайна сметка става ясно, че видео игрите не е възможно да бъдат неутрални пространства с неутрални участници. Отдавна отмина времето на простичките Tetris и Super Mario. Днешните заглавия са изключително сложни и пъстри, в тях различни герои с различни идеологии се конкурират за вниманието на геймърите в индустрия на стойност почти 180 милиарда годишно.
Затова и просто няма как това глобално пространство с милиони фенове да не бъде използвано и от политиците.
Някои, като американският конгресмен Александрия Окасио-Кортез, вече се възползваха от гейминга като метод за комуникация и предаване на политически послания.
Така през миналия октомври Кортез създава ивент в системата за лайв стрийм Twitch, в който тя играе на живо League of Legends пред 430 000 души и в същото време ги мотивира да гласуват на предстоящите избори. Това се оказва третото най-посетено събитие изобщо в историята на Twitch.
Логично е в бъдеще тенденцията да се задълбочава.
Видеоигрите съвсем скоро вероятно ще спрат да бъдат просто видеоигри, като ще станат една неизбежна част от общия публичен дискурс и едно съвсем ново политическо поле.
