Войната в Украйна без съмнение ще се окаже един от най-съществените конфликти за последните десетилетия, но далеч от нас има и други зони с не по-малка важност, за които се говори твърде рядко и се знае твърде малко.
Една от тях е Йемен, където вече осем години се води опустошителна гражданска война, определена от ООН като "най-тежката хуманитарна криза".
Все пак през последните седмици се появиха признаци за евентуален изход от ситуацията.
В началото на април основните враждуващи страни в конфликта, всяка подкрепена от съперничещи си регионални сили, се съгласиха на общонационално двумесечно прекратяване на огъня по време на свещения месец Рамазан.
То се явява първото примирие от 2016 г. и най-голямото такова, откакто военната коалиция, водена от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, се намеси в полза на правителството на президента Абдрабух Мансур Хади в битката му срещу подкрепените от Иран шиитски бунтовници хути.
Прекратяването на огъня представлява пробив за посредниците на ООН и САЩ, които се опитват да достигнат до трайно мирно споразумение.
То включва ангажимент за двумесечно примирие и възможност за вдигане на пълната блокада над Йемен и най-вече стратегическото пристанище Ходейда, откъдето да може да бъде доставена жизненоважна хуманитарна помощ.
Ханс Грундберг, специалният представител на ООН в Йемен, твърди, че се правят опити за отваряне на някои ключови пътища в страната и да се разшири международният достъп до основните транзитни центрове. Това допълнително ще улесни доставката на хуманитарна помощ за подпомагане на йеменското население.
Данните на ООН показват, че в страната над 20 милиона души бедстват и имат нужда от хуманитарна подкрепа, страдат от глад и нямат достъп до базови стоки и услуги от първа необходимост.
От началото на войната са загинали над 110 000 души, а военните действия допринасят за разразяването на безпрецедентна за 21-век епидемия от холера, която се влоши от бомбардировките срещу болнична инфраструктура.
Едва в края на миналата година тя бе овладяна благодарение на кампания за ваксинация и подобряване на достъпа до чиста вода за повече хора.
Сегашната дългогодишна война е резултат от десетилетия на политически, религиозни и племенно-кланови разделения.
Йемен в днешния си вид се ражда през 1990 г. след обединението на подкрепяната от Запада и Саудитска Арабия северна част с близката до Съветския съюз южна част, като президент става военният лидер Али Абдула Салех, управлявал Северен Йемен в предишните 12 години.
Стабилността обаче трае твърде кратко. На юг отново се появява сепаратистко движение, което обявява за кратко независимост през 1994 г. и след това отново набира сила след 2007 г. Издига се и местен клон на "Ал Кайда" (наред с други свързани местни джихадистки структури), който се явява едно от най-опасните и ефективни разклонения на глобалната терористична мрежа.
С годините все по-видима и агресивна става също дейността на политическото движение на местните хути, което е официално известно като "Ансар Аллах".
То е тясно свързано с шиитското малцинство в страната и една голяма част от идеологията му се обобщава от официалния слоган на движението - "Аллах е велик, смърт на Америка, смърт на Израел, проклятие за евреите, победа за исляма."
Между 2004 и 2010 г. хутите се вдигат на шест бунта срещу правителството на Салех, като поводите почти винаги са мащабните нива на корупция в неговото правителство. Именно обвиненията в корупция и измами водят до разрив в отношенията му със Запада и неговата оставка през 2012 г., като мястото му е заето от Абдрабух Мансур Хади.
Това обаче по никакъв начин не допринася за успокояване на ситуацията.
През 2014 г. високите цени на горивата стават причина за нов бунт на хутите. С подкрепата на Иран те овладяват столицата Сана, а Хади и правителството му стават изгнаници в Рияд.
Част от армията, вярна на Салех, заема страната на хутите, но година по-късно отношенията им се развалят и самият бивш президент е убит от тях, докато се опитва да избяга в Саудитска Арабия през 2017 г.
По това време вече е в ход и операцията на международната коалиция в подкрепа на Хади, водена от кралството, която привлича множество международни критики относно своята кампания от въздушни бомбардировки и пълна морска блокада на основните пристанища.
Всъщност с годините целият конфликт се превръща в поредното поле на регионално съперничество между монархиите в Персийския залив и Иран, като ислямската република предоставя оръжие на хутите и използва територията на Йемен, за да извършва ракетни атаки срещу Саудитска Арабия и ОАЕ.
Самата международна коалиция с времето изменя характера на участниците си, като до 2019 г. от нея отпадат Судан, Катар и Мароко. От своя страна ОАЕ остават формално част от нея, но прехвърлят своята подкрепа от силите на президента Хади към сепаратистите от Южния преходен съвет в Аден, чиито сили се бият едновременно срещу хутите и армията на държавния глава.
ОАЕ подкрепят и друга важна фракция в конфликта - Обединените сили на Йемен (ОСЙ), което представлява съюз от въоръжени милиции, водени от племенника на покойния Салех.
До началото на 2021 г. помощ на коалицията оказват САЩ, Великобритания, Франция и Германия, най-вече посредством предоставяне на логистична подкрепа и разузнавателна информация. С идването на Джо Байдън в Белия дом обаче отношението се променя и новият президент ограничава повечето оръжейни сделки със Саудитска Арабия.
Така през последната година хутите постигнаха някои териториални успехи, но към момента конфликтът е в застой и без изгледи някоя от конфликтните страни да постигне военен пробив.
Въпреки външните намеси, правителствените сили, хутите, Южният преходен съвет и всички останали племенни милиции из цялата страна просто нямат достатъчно ресурси на фона икономическата и хуманитарна криза.
Не на последно място, самите лидери на Саудитска Арабия и ОАЕ вече усещат икономическата тежест в поддържането на толкова скъпа военна кампания, имайки предвид честите опити на хутите да обстрелват цивилна и индустриална инфраструктура на север от границата.
Според различни информации за последните пет години саудитската армия е прихванала над своя територия повече от 4000 ракети и дронове на хутите. В началото на годината пък те извършиха няколко ракетни атаки срещу ОАЕ в отговор на офанзива срещу тях, водена от ОСЙ.
В момента движещата сила зад текущото примирие са Рияд и Абу Даби, давайки сигнал, че може би имат готовност да прекратят военната мисия. Паралелно с примирието живеещият в изгнание Хади обяви, че подава оставка като президент и предава властта в ръцете на преходен президентски съвет, който да води мирните преговори.
Премахването на противоречивата фигура Хади от една страна е знак към хутите, но в същото време служи и като начин за подобряване на отношенията между правителството и силите, които получават подкрепа от ОАЕ. Затова и във въпросния съвет са включени лица близки до Абу Даби като командирът на една от най-влиятелните въоръжени милиции в конфликта - "Гигантите".
Така в момента очакванията са, че ОАЕ и Саудитска Арабия отново ще сближат позициите си на фона на двумесечното примирие.
Показват се признаци на готовност за компромиси, но те едва ли ще включват мирно споразумение, което да укрепи по сериозен начин хутите в едно бъдещо управление и фракция, чрез която Иран да продължи да оказва натиск в Персийския залив.
