Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Задава ли се тотална война в Близкия изток

Нова криза на фона на целия хаос в региона Снимка: БГНЕС
Нова криза на фона на целия хаос в региона

Опустошителна война в Ивицата Газа. Напрежение в Ливан. Нападения срещу цивилни търговски кораби в района на Червено море и ответни удари в Йемен. Ракетни атаки в Ирак. 

Близкият изток е потънал в хаос заради терористичната атака на Хамас от 7 октомври и последвалия опустошителен отговор на Израел.

По всичко изглежда, че се оправдават опасенията за разливане на конфликта в целия регион, а големият въпрос е докъде може да ескалира ситуацията.

Поредният епизод е от началото на тази седмица. Иран в понеделник за първи път в историята си извърши въздушни удари на територията на съседен Пакистан и провокира дипломатически скандал. 

Атаката е несъгласувана с местното правителство, а целите са свързани със сепаратистката сунитска групировка "Джаиш ал Адл" ("Армия на справедливостта"), която цели създаване на държава за етническите белуджи, населяващи граничния район между Иран, Пакистан и Афганистан.

Снимка: iStock

По-малко от 24 часа по-късно членове на въпросната организация убиват висш офицер на Иранската революционна гвардия в провинция Систан-Белуджистан.

Техеран оправдава действията си като отговор на атака срещу полицейски участък от края на декември в същата провинция.

В пакистанската столица Исламабад обаче не приемат добре факта, че Иран е нарушил въздушното им пространство и още повече - че е провел военна операция на пакистанска територия. 

Така, два дни след иранските удари, логично следва реципрочен отговор на Пакистан, който много сериозно разклати отношенията между Техеран и Исламабад, а в момента общият им съюзник Китай опитва да стабилизира ситуацията.

Иран и Пакистина от дълги години водят действия срещу различни белуджистански сепаратистки организации по цялата дължина на общата 900-километрова граница.

В момента обаче случаят е безпрецедентен, тъй като никога досега двете държави не са разменяли по подобен начин въздушни удари.

При всички положения може да се говори за сериозна ескалация на фона на общата ситуация в Близкия изток, в която различни регионални актьори се възползват от хаоса и активизират дейността си.

Вероятно един от тях е Джаиш ал Адл. От една страна през последните седмици организацията видимо е зачестила своите атаки, докато от друга - поведението на Иран и Пакистан извежда на преден план дългогодишните взаимни съмнения между двете държави, че дават убежище на сепаратисти и терористи.

Това важи особено за Пакистан, чието правителство в миналото неведнъж е обвинявано, че оказва индиректна подкрепа на предшественика на Джаиш ал Адл - Джунуд Аллах ("Войниците на Аллах").

Друг играч, който излиза на преден план след известно затишие, е "Ислямска държава" (ИД).

Именно афганистанският клон на терористичната организация пое отговорност за двете експлозии на 4 януари по време на възпоменателното събитие в памет на висшия генерал от Иранската революционна гвардия Касем Солеймани, убит от американски дрон през 2020 г.

Атаката в иранския град Керман отне живота на 94 души, което я направи най-кървавата в историята на Ислямската република - факт, който задължава до голяма степен Техеран да обърне поглед към ИД, за да потърси отмъщение. 

Генерал Касем Сюлеймани е един от архитектите на иранската външна политика в Близкия изток Снимка: БГНЕС
Генерал Касем Сюлеймани е един от архитектите на иранската външна политика в Близкия изток

Всичко това се случва, докато в Иран са насочили вниманието си към случващото се на запад и опитите да се окаже натиск върху САЩ, Израел и Запада заради войната срещу Хамас.

От няколко десетилетия насам режимът на аятоласите успешно създава своята така наречена "ос на съпротивата".

Тя представлява широка мрежа от съюзи с прокси, военно-политически организации в редица държави от целия регион, които позволяват на Техеран да упражнява влияние и контрол, както и да действа индиректно срещу враговете си, използвайки свои протежета в Ирак, Сирия, Ливан, Ивицата Газа и Йемен.

Това е система, създадена с идеята при нужда да предизвиква контролиран хаос и кризи, без да намесва пряко иранската държава.

Само че от 7 октомври насам режимът използва все по-директен подход, а по един или друг начин свързващият фактор между всичко случващото се през последните месеци от Червено море до Пакистан винаги се оказва Иран.

В Ирак пряко свързаните с Техеран шиитски милиции са провели над 130 атаки срещу американски военни бази.

Преди дни пък за първи път и самата Революционна гвардия нанесе ракетни удари на територията на Ирак срещу "цели на "Ислямска държава" и "шпионски щабове на Израел". Според Техеран става въпрос за отговор на терористичната атака в Керман от 4 януари.

Ситуацията е близо до опасна ескалация и в Ливан. Там Иран продължава активно да снабдява своето местно протеже Хизбула в пограничните сблъсъци с Израел, които зачестяват след покушението в Бейрут на високопоставен офицер от Хамас.

Друга "гореща точка" е кризата в ключовото за световната търговия Червено море.

Техеран не само подкрепя политически, но и предоставя военна помощ за движението на хутите в Йемен за тяхната кампания на атаки срещу търговски кораби в региона.

Всички балистични ракети, бойни дронове и други оръжия на хутите в голяма степен са доставени от Иран или са изработени по ирански образци.

От ноември насам атаките им се отразиха изключително негативно върху търговията между Азия и Европа и съответно принудиха западните сили да действат. Неслучайно за последната седмица САЩ и Великобритания нанасят на четири пъти десетки въздушни удари срещу цели на хутите в Йемен.

Причината не е само заплашеният морски трафик.

За разлика от Ирак, Сирия и Ливан, където връзките с Техеран са много по-силни и директни, в Йемен може да бъде нанесен удар, без риск от пряка военна конфронтация с Ислямската република.

Със сигурност действията на Иран - както преки, така и непреки - се оценяват като заплаха за интересите на Запада, но за всеки е ясно, че американски военен удар срещу режима, дори и ограничен, носи риска от продължителна, тотална война в целия регион.

Това със сигурност не би било в интереса на никого, дори на режима на аятоласите.

Всяка следваща криза, като тази с Пакистан, акумулира ново напрежение, което в крайна сметка би могло да ескалира в неконтролируема спирала от насилие. 





 

Най-четените