Лейбъл: earMUSIC / Edel Music
Дата на издаване: 29.01.2010
Формат: CD
Жанр: Метъл
Стил: Heavy Metal, Power Metal, Speed Metal
Нищо като ново начало, нещо като добре позната картина
Бърз исторически поглед към Гама Рей: Тази мелодична пауър метъл банда е създадена от Кай Хансен (китарист, певец, продуцент) след като той напуска пионерите в германската и световна хеви/пауър метъл сцена Хелоуийн в края на 80-те години на миналия век. След 9 разкошни, бодри, бързи, красиви и важни за пауър метъл стила албуми, видните представители на това движение Гама Рей се завръщат с по-първичен, ударен, леко пестелив, но все така завладяващ метален диск, чието заглавие говори от и за само себе си: “To The Metal”!
Десетият студиен подвиг на дружината около лидера Хансен е сътворен в хамбургското му студио миналата есен. Част от дванайсетте нови парчета леко изненадват сетивата, други пък са някак си познати и близки. Трети са си все така типични за квартета, включващ още китариста-клавирист Хенджо Рихтер, басиста Дирк Шлехтер (миксатор и ко-продуцент на новия албум) и барабаниста Дан Цимерман.
Като цяло може да се твърди, че “To The Metal“ е наистина силен и енергичен албум на все така бързо разпознаваемите Гама Рей, който прави звучен поклон към по-стария хеви метъл от 80-те и 90-те години на миналото столетие.
Всъщност, тази посока е някак си лесно предвидима предвид предните дела на групата – характерната и дори шаблонно сътворена предна студийна творба “Land Of The Free II” (2007) и последвалия двоен концертен диск „Hell Yeah – The Awesome Foursome. Live In Montreal“ (2008). Няма накъде другаде да се тръгне – освен да се прави албум с кавъри или да се постъпи по-здраво, по-хедбенгърски, по-олд скуул!… Или пък да се пресова една хитроумна и продаваема смес и от двете – което е най-добре! „To The Metal“, така да се каже.
Без загуба на характерните си белези (саунд, скорост, хорове, инструментално майсторство) пичовете карат през повечето време в коловозите на директно влизащия мелодичен пауър метъл. Най-добрият пример е „Time To Live“, но и „Rise“ и „Shine Forever“ стават за цитиране. За отбелязване е леко „замърсеното“ или по-то казано, затъмнено звучене - което си е опит да се добие по-небрежна старовремска автентичност, дори в нейна услуга вокалите са по-ниско поставени в цялостната звукова картина.
Към изненадите може да причислим някои индъстриъл наченки в отварящата ударна композиция “Empathy” и известни готически влияния, налични в парчетата „Mother Angel” и “All You Need To Know”. Впрочем, в мощната и брилянтна песен “All You Need To Know” участва Майкъл Киске, някогашния другар на Хансен от времето в Хелоуийн, когото всички помним с емблематичните му вокали в двата тома на класиката “Keeper Of The Seventh Keys” (1987 и 1988).
Епически и по-популярни настроения, както и про-хелоуийнски черти владеят богатото и забързано парче „Time To Live“. В пълен противовес е заглавната композиция „To The Metal“, една тържествено преминаваща хитова постановка, която напомня по своята постройка за „Metal Gods“ – химна на Джудас Прийст от далечната 1980. Кратката заигравка с Айрън Мейдън в началото на „Rise“ пък набързо е претупана в един характерен, над средно темпово владеещ трак с марка Гама Рей, където изпъкват някои по-мрачни щрихи в средата.
Сякаш направеното на майтап и за майтап „Shine Forever“ е от рода на директно влизащите под кожата парчета, с пищящи вокали ала много добър Роб Халфорд от ерата му „Painkiller“, а са добавени и ред други чаровни номера, които навяват приятни и далечни съпоставки с хитрината „Money“ от дебюта на Гама Рей „Heading For Tomorrow“ (1990). Траш-бунтарство, стакато ритмите и олд скуул солата в „Deadlands“ не могат да размият цялата му Гама Рей идентичност, която може да се търси в някой по-стар албум на бандата като „Powerplant“ (1999) или пък „Somewhere Out In Space“ (1997).
Пореден чудесно навлизащ в сетивата шедьовър е „Chasing Shadows“, обзаведен с излизащи от рамката кийбордни орнаменти и някак прозаичен патос, така типичен за „кралете на метъла“ от Менуоър. Завършекът на „To The Metal“ е типичен по метълски – с пауър баладата „No Need To Cry“ (написана от басиста Дирк след смъртта на баща му) – дори и средната акустична част не я спасява от бутона „некст трак“ на второ слушане.
Опит за мъдро заключение: „To The Metal“ рано или късно ще намери своето място в сърцата ни. Настоящата оценка е плод на разкъсващо сетивата усещане за нещо… нещо като опит за преломно и ново в творчеството на групата; нещо като едновременно разбулване/забулване на старите и познати номера на Гама Рей.
Оценка: 6 от 10 – добър
Автор: Боян Стойчев
