Шеф Виктор Ангелов, шеф Иван Манчев, Ути Бъчваров - това са все мъже, които гледам с откровено удоволствие. Има нещо истински привлекателно, не задължително секси, в мъж, който с увереност и опит реже, обезкостява, върти тиганите и поднася красива храна.
Обаче ефирът се напълни с неприятни имитации, които развалят впечатлението и кулинарно-телевизионния дзен.
Те са като направени по калъп - един виждал ли си, виждал си всички.
А ето и как се разпознават:
- АДСКИ. МНОГО. ТАТУИРОВКИ!
Не говорим за палав ръкав в психеделични цветове, който разказва наведнъж Библията, менюто на близкия китайски ресторант и съдържанието на Софийския зоопарк. Или пък невинен бицепс, от който строго гледа я Батман, я някоя засукана мадама, плод на мокрите сънища на татуиста.
Става въпрос за тяло, нашарено като на висш член на Якудза минус Якудза естетиката.
Запретва тоя ми ти псевдо-шеф ръкавите и лъсват възрожденци, кръстове, плетеници, дракони, букви, символи. Току под яката на куртката наднича още мастило в разнообразни форми и рисунък, в който по-наблюдателните долавят текстове на санскрит, комбинирани с мотиви от "Супербратя Марио".
Ако Дан Браун попадне на тая гледка, ще изкара от нея три романа, като и трите ще са бестселъри, бас държа!
••• Tук имаме кратък преводач на менюто в българските механи:
- АДСКИ. МНОГО. ЧУЖДИЦИ!
Любопитен факт - истинските шеф-готвачи, които се подвизават на малкия екран, говорят чудесен български с ясна дикция и строен речник. Нахъсаните имитатор-готвачи обаче имат реч, за която се налага да вадим преводач с изкуствен интелект, иначе няма начин да схванем какво искат да артикулират.
Невинното плейтване го преглътнахме отдавна, уелкъм дринка вече го вадим и когато комшийката дойде да клюкарим.
Су-видът и поширането може и да нямат български еквиваленти, но няма никаква нужда пишман кулинарни майстори да чилват сладоледа в камерата, да режат хляба задължително на слайсове, да зестват лимоновата кора и прочее.
Съвсем излишно е и да монтират запръжка от червен пипер или да атачват лист от мента, преди да плейтнат. Тенк ю вери мъч, само че само ставате смешни, нищо друго.
••• Защо финалът на Hell's Kitchen се оказа парад на посредствеността:
- АДСКИ. АГРЕСИВНО. ПОВЕДЕНИЕ!
Популярните готвачи се славят със солидна доза смирение. В кухнята може и да крещят като пъдари, но извън жегата покрай фурните са хрисими и спокойни хора. Но не и имитаторите им, които са с амбициите на разгонен бик, влязъл в краварника.
Те създават впечатлението, че биха премазали с валяк и най-добрия си приятел, само и само да натрупат пари и популярност. За да могат най-накрая да си отворят прескъпа дюнерджийница с дизайнерски дюнери. Примерно.
Поведението им е придружено с наперено говорене и език на тялото като на изтъкнат аграр, който се опитва да подкара стадото в определена посока с мимики, жестове и размахване на виртуална гега.
Живи и здрави, само по-полека, бейбе...
