Почитателите на класическите автомобили в Щатите получиха възможност да видят една рядка, но и много интересна колекция, притежание на известния дизайнер Ралф Лорън.
Лорън е запален колекционер на автомобили и в Кънектикът представи някои от екземплярите, с които най-много се гордее.
Пет коли от три различни десетилетия, а изборът на Лорън показва, че той определено си пада по автомобилната техника от 50-те години.
И така, една колекция на Ралф Лорън, която няма да стигне до модните подиуми, но пък намери място в сърцата на много почитатели на историята и високите скорости.
Birkin Blower Bentley, 1929 година
Концепцията за създаването на състезателните коли на Bentley, оборудвани с 4,5-литрови двигатели с компресор, принадлежи на сър Хенри „Тим" Бъркин, наследник на богата британска фамилия, която през 20-те години на миналия век подкрепя амбицията му да стане автомобилен състезател.
Бъркин се сприятелява с Уолтър Оуен Бентли, който бързо разбира, че идеите на благородника могат да помогнат на закъсалия финансово автомобилен производител да спечели някои важни победи.
Бъркин е бил наясно, че ще има нужда от мощен автомобил, за да се бори с компресорните болиди на Mercedes, Alfa Romeo и Bugatti и затова предлага най-бързите модели на Bentley - тези с 4,5-литрови мотори, също да получат компресор. Бентли приема скептично идеята, но одобрява производствена серия от 50 такива коли, за да получи право да участва в „24 часа на Льо Ман" през 1929 година. Бъркин доработва два „заводски" болида, но нито една от тях не стига до финала. Интересното е, че Bentley все пак печели състезанието през 1929, но с друг автомобил - Speed Six, а други три коли на компанията, с 4,5-литрови, но атмосферни мотори завършват на второ, трето и четвърто място.
На следващата година Бъркин отново се пробва в Льо Ман, но двете коли с номера 8 и 9 пак отпадат, а най-доброто му класиране през 1930 е второ място в Гран при на Франция. По това време финансирането на програмата се осъществява от Дороти Паджет, която я прекратява и Бъркин продава колата си на френски пилот, който през 1932 и 1933 стартира в Льо Ман с шаси №HR3976, но също отпада.
Автомобилът на Бъркин е реставриран през 1990 година и е в състоянието, в което се е състезавал през 1929.
Ferrari 250 LM, 1964 година
250 LM дебютира на автомобилното изложение в Париж през 1963 и колата се превръща в идеалното доказателство на тезата на дизайнерите от Pininfarina, че подчинението на формата на функцията може да бъде красиво.
Лорън притежава шаси №6321 от серията 250 LM - това е 31-ата кола от общо 32 сглобени от този модел. Между 1965 и 1968 година автомобилът се подвизава в Австралия - 19 старта, от които 13 победи. Един от големите му успехи е победата в „12 часа на Сърфърс Парадайз" през 1966, където е каран от Анди Бюканън и изгряващата тогава звезда Джеки Стюърт.
Jaguar XKSS, 1956 година
През 1957 година XKSS на Jaguar е най-бързата серийна кола в света. Всъщност, това е серийният вариант на прототипа на Jaguar - D-Type, който печели в Льо Ман през 1955, 1956 и 1957 година.
Колата на Ралф Лорън, шаси XKD533 има интересна история. Неговият автомобил се ражда като D-Type, а през 1958 година във фабриката на марката е преобразуван в XKSS, по поръчка на французина Пиер Шемен.
Morgan Flat Rad, 1953 година
Тази версия на Morgan Plus Four дължи името си Flat Rad на формата на радиаторната решетка и се задвижва от двигател с обем 2088 куб.см с мощност 68 конски сили. Версията Flat Rad е в производство до 1954 година, а след това Plus Four се предлага с двигател от Triumph с мощност 90 конски сили.
Автомобилът на Ралф Лорън е точно с такъв двигател, сложен по-късно - масово решение на собствениците на Morgan по това време. Дизайнерът има слабост към този автомобил, тъй като първата му кола в живота е била точно Morgan.
Porsche 718 RSK, 1959 година
През 1959 година 718 RSK печели за Porsche класиката „Тарга Флорио", а другите три коли на компанията заемат второ, трето и четвърто място. Колата на Лорън е шаси №718-009 и е използвана за тренировъчен автомобил преди „Тарга Флорио", а в хода на сезона тимът участват с нея в няколко състезания.
Най-важният старт за 718-009 през 1959 е състезанието „Tourist Trophy" на пистата в Гуудууд на 5 септември. Преди това състезание в класирането при конструкторите Porsche заема третото място с 15 точки, Ferrari води с 18, а Aston Martin има 16. Който отбор спечели победата, взима и титлата. Пилоти на 718-009 са граф Йоаким „Йо" Боние и Волфганг фон Трипс.
В надпреварата обаче се оказва, че Стърлинг Мос няма конкуренция със своя 3-литров Aston Martin, а Фон Трипс води оспорвана битка с Тони Брукс с Ferrari. В последните 60 минути от 6-часовото състезание Фон Трипс четири пъти подобрява рекорда за обиколка в своя клас, а в предпоследната обиколка постига средна скорост от малко над 150 км/ч и на финала побеждава Брукс с 2 секунди. Титлата обаче е за Aston Martin.
