Тази улица на пръв поглед е като всяка тясна уличка из кварталите на Ханой.
От тераси и прозорци виси сушащо се пране, пред входовете в праха играят деца, възрастните си пият кафето в кафенетата, украсени със саксии и висящи саксии. На пръв поглед нищо не подсказва, че това е една от най-големите туристически забележителности на виетнамската столица.
За последното свидетелстват релсите, които минават през кварталната уличка.
Всъщност въпреки че е изключително тясна, през нея два пъти на ден минава междуградски влак.
Железопътните релси са създадени по време на френския колониален период на Виетнам и около тях се обособява скромен квартал, който приютява работници във виетнамските железници. Кварталът живее по-скоро бедно, а че през него преминава влак все още знаят само местните.
На ханойци не им прави никакво впечатление, че буквално на две крачки от входните врати, прозорците и терасите има функциониращи релси.
Децата от малки знаят в кои часове на деня идва влакът и предвидливо събират играчките си малко преди това. Същото се отнася за собствениците на кафенета, които затварят кепенците и прибират саксиите, както и за домакините, които светкавично прибират простряното пране.
Никой от живущите в квартала не намира улицата за туристическа забележителност.
После обаче идват 90-те и туристическият бум на Виетнам, а с това посетителите намират и "Улицата с влака".
За някои гледката на влака, който минава през клаустрофобичната уличка, е направо ужасяваща. Други я намират за пленителна, трети - за невероятно екзотична. Композицията тръгва от гара Хой Ан и превозва пътници към южната част на Виетнам, промъквайки се по улицата.
Независимо кой как приема факта, че влак разцепва една доволно тясна уличка, последната привлича тълпи от туристи.
Всички те се стремят да уцелят часа, в който минава композицията, обикновено в 3:30 и в 7:30 следобед. Посетителите до един разказват, че докато си пият сравнително лекото виетнамско кафе, се чува силен вик: "Прибирайте всичко!". И така кепенците хлопват до второ нареждане.
За радост на туристите, ако пътникопотокът към железниците е твърде натоварен, понякога, особено в неделя, се случва влакът да мине три пъти.
По улицата с влака са се научили да правят туризъм и са обособили модерни на вид кафенета с богати менюта.
Често неща като местни плодове и сладкиши са комплимент от заведението. Който иска да се разхлади с местна бира - също може да го направи, като за "Си Ен Ен" посетители разказват, че виетнамското пиво е чудесно. Домашните любимци също са добре дошли на улицата, стига да се внимава с тях.
Обикновено домакините са толкова свикнали с преминаващите композиции, че почти интуитивно предупреждават гостите си да приберат заедно със семействата си и кучетата си.
Извън това обаче животът в района не е лесен. Жилищата са малки, за да може да се съберат максимален брой жители, и често има режим на водата през деня. Освен това да живееш на място, на което влакът минава толкова близо, е откровено опасно.
Неприятности създават и десетките туристи, които се опитват да си правят екстремни снимки с влаковите композиции, като в същото време не уважават личното пространство на местните. Жители на квартала се оплакват, че те и децата им попадат в кадри без никакво съгласие.
Същите не крият, че има дори посетители, които се опитват да се снимат легнали на релсите, заради които през 2022 г. улицата е затворена за туристи.
Властите в Ханой дори слагат метални барикади и предупредителни знаци, защото се опасяват, че някой безразсъден пътешественик ще пострада необратимо. Собствениците на кафенета веднага възроптават, защото така прехраната им е под въпрос.
Няколко месеца текат дискусии между жители на квартала и общинската управа на виетнамската столица.
След компромиси и от двете страни, през януари тази година улицата отново е отворена за туристи.
Общината на Ханой обаче препоръчва на сайта си посетителите в града да отделят поне три дена, за да видят не само легендарната улица с влака, но и други красоти там.
