ЦСКА направи най-слабия си старт на сезона от години насам. Представянето на тима нямаше как да е по-срамно от продукцията, която тимът на Саша Илич представи във втория кръг от Лигата на конференциите срещу румънския Сепси.
След шумна лятна селекция и пред страхотна публика, която чакаше празник на "Българска армия", "червените" се сгромолясаха неочаквано. Направиха го с безобразна игра, при която инкасираха две попадения, а можеха да получат пет.
Още по-страшното е, че вицешампионите не създадоха нито едно сериозно положение пред вратата на иначе доста скромния румънски тим.
От видяното в четвъртък вечер можем да заключим две неща. Първо - публиката на ЦСКА бе на европейско ниво - обстановка, хореография, класа. Отличен 6. И на този фон футболистите на Саша Илич бяха за Слаб 2 с представянето си.
Груби отборни и индивидуални грешки, плаха игра. Всичко изглеждаше като за отбор от "В" група, ако изключим феновете. А тези фенове не заслужават това, което получиха от любимците си. Заслужават повече от извинение. Извинението трябва да е различно лице и тотално променено поведение. Максимално бързо.
Това, което е отличавало ЦСКА от всички останали в България през цялото съществуване на клуба, са европейските вечери.
На континенталната сцена "червените" винаги са носели магия, независимо от изпълнителите, независимо от ситуацията, в която се е намирал отборът във вътрешното първенство. ЦСКА се утвърди като марка в Европа точно защото на голямата сцена отборът показваше различно лице. Лице на евробоец, лице, което искаше да покаже, че емблемата носи нещо специално.
За емблеми в този отбор може би не е нужно да говорим. Голяма част от играчите са на "Армията" заради своите визитки и заплати. След играта от четвъртък вечер това с емблемата и знамето се превръща в някаква романтична реминисценция.
Единственият спомен за евробоеца ЦСКА беше по трибуните - ярък, жив и даващ заявка да е там и утре.
Истината за изминалия сезон на "червените" лъсна в пълна сила срещу Сепси. ЦСКА беше така близо до титлата, защото Лудогорец бе в дълбока криза. Може би в най-лошото си състояние от присъствието на разградчани в елита. В действителност "армейците" са много, много далеч от истината.
Сега основният въпрос е как ще се представи тимът в реванша и ще приключи ли еврокампанията срамно рано. Претенциите на "червената" общественост в момента могат да бъдат насочени само към тези, които бяха част от тима през миналия сезон и към треньора Саша Илич. От новите не би трябвало да се очакват чудеса. Поне на този етап. Те не са Лионел Меси и няма как да започнат да вкарват по два гола от първия си мач за клуба.
Аклиматизацията ще отнеме време и вероятно през ноември ще разберем какво е направил селекционният отдел на клуба. Това е оптимистичният сценарий. Дотогава вече познаващите обстановката ще трябва да изнесат тежестта.
Първият изпит от сесията бе скъсване без никакви знания за "червените". Поправката е съвсем скоро. След нея често идва ликвидацията.
