Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спрете да мрънкате и пускайте резервите!

Вместо да се оплакват, да си измиват ръцете с Висшата лига и да заплашват със стачки, мениджърите трябва да си гледат собствената работа - а тя е да сглобят боеспособен състав от наличните играчи. Със сигурност имат достатъчно на разположение Снимка: Getty Images
Вместо да се оплакват, да си измиват ръцете с Висшата лига и да заплашват със стачки, мениджърите трябва да си гледат собствената работа - а тя е да сглобят боеспособен състав от наличните играчи. Със сигурност имат достатъчно на разположение

През последните дни мениджърите от английския елит не спират да недоволстват срещу правилата, срещу календара, срещу Висшата лига, срещу факта, че карат отборите им да играят мачове и да реализират футболния продукт, за който им се плаща.

Треньорите се обединиха около мнението, че е неприемливо да има толкова много мачове през по-малко от 48 часа на фона на бума от зараза с коронавирус.

Най-гръмогласни са мениджърите на топ отборите като Томас Тухел и Юрген Клоп, но и останалите им пригласят, а Пеп Гуардиола даже заговори за стачка.

Вярно е, че Премиър лийг затруднява живота на всички, като взима отделни решения дали всеки мач да бъде проведен или отложен на базата на недоизяснени правила.

Изглежда към момента двубои се отлагат, ако някой от отборите няма на разположение 13 полеви играчи и вратар, но истината е, че клубовете не предоставят достатъчно прозрачност за наличните футболисти.

Едва ли съществува отбор от Висшата лига на Англия, който да не е в състояние да събере 14 играчи с действащи договори за даден двубой. Повечето клубове държат на договори общо над 40 състезатели в първия отбор и в дубъла.

Манчестър Юнайтед например разполага с 51 футболисти, без да броим младежките формации. Затова, когато клубовете твърдят, че не им достига бройка, се предполага, че нямат достатъчно играчи конкретно от първия отбор - където обикновено те са между 25 и 30.

Но всички клубове редовно използват и футболисти, които не са от първия отбор. Тези от втория отбор са там тъкмо за да бъдат привикани в основния състав при необходимост. Е, в настоящия период необходимостта е налице.

На разположение са предостатъчно състезатели, за да бъдат проведени мачовете по програма.

Нещо повече, пълно е с такива, които умират от желание да получат шанс в първия отбор и да се докажат. Толкова ли са слаби те?

Ако не стават, защо изобщо са на договор в клуба? Нека видим какво могат.

Ако футболистите от първия отбор са изморени от твърде многото мачове, ако са заразени с коронавирус, или контузени, или наказани, ето ви решението: използвайте останалите. Толкова ли е трудно? Имате вероятно над 20 души от втория състав, пробвайте ги.

Когато клубовете казват, че не разполагат с 14 играчи за някой мач, те всъщност имат предвид друго: че тези, с които разполагат, не са достатъчно добри.

Ами, голям праз. Това причина ли е футболът да спира? 

Вече идва прекалено мрънкането на мениджърите, че някой толкова ги затруднява или че всичко е по някакъв начин нечестно. Звучи сякаш те са дотам привилегировани и разглезени и дотам заблудени, че смятат, че няма да го преживеем, ако не видим най-елитните им атлети да бягат по 14 км на мач два пъти седмично. 

Осъзнайте се - феновете подкрепят отбори, а не отделни играчи.

Дори големите звезди да ги няма в състава, публиката ще е там и ще вика за любимия тим.

Случващото се не е "катастрофа", "кошмар" или "бедствие", колкото и тези думи да се употребяват в медиите. Клубовете имаха няколко седмици да се подготвят за това, не го направиха и сега нямат извинение.

Да, работата им по някакъв начин се променя и затруднява. Но нима са си мислели, че при тези обстоятелства всичко в работния им процес ще си остане същото? 

Имат ли представа през какви промени в работните условия преминават обикновените хора, които не прибират по няколкостотин хиляди паунда седмично?

Футболът няма да рухне, ако няколко от най-популярните фигури изчезнат от терените за известно време. На тяхно място ще блеснат други.

Някои от играещите във втория отбор може да не се окажат по-лоши от татуираните елитни атлети.

И може да предложат нещо повече от звездите на Манчестър Юнайтед да речем, които след над две седмици почивка едвам се добраха до равен с предпоследния Нюкасъл.

Пък и особено в английския футбол отдавна е доказано, че публиката няма против да гледа не-елитни състезатели в не-елитните дивизии. Даже ги обожава.

Иронията е, че част от проблемите на топ клубовете са причинени от собствените им играчи, които отказват да се ваксинират и затова трябва да се изолират за 10 дни, ако дадат положителен тест.

Ежедневно обаче слушаме оплаквания как животът на някой мениджър е станал малко по-труден от обичайното и как виновна за това е Висшата лига.

Премиър лийг трябва да се води от един-единствен принцип: ако клубът има 14 играчи, които не са контузени, наказани или заразени с COVID-19, мачът трябва да се проведе по програма.

Това няма да компрометира първенството. То вече е компрометирано от доминацията на най-богатите над по-малко богатите. Ако тимовете се принудят да играят с резервите, всъщност лигата би могла да стане по-конкурентна.

Вероятно някои босове се опасяват, че появата на резервите ще намали стойността на продукта (защото те гледат на цялото нещо точно като на продукт и нищо друго).

Все пак трябва да бъдат задоволени носителите на телевизионните права, рекламодателите и всички по веригата, но затова и клубовете имат такива огромни ресурси - за да играят мачове през няколко дни в няколко различни турнира.

Това и се очаква от тях, да играят с футболистите, които са на разположение. Точно както всеки друг бизнес оцелява в пандемията, справяйки се с наличния състав.

Не е време за сълзи. Не е време клубове и мениджъри да се самосъжаляват и да се тръшкат като разглезени богаташчета.

Да пускат резервите и да ни спестят мрънкането - пък дори да вземат да загубят някой мач или да отпаднат от някой турнир, какво толкова?

   

Най-четените