Мит №1: Мачът свършва при първия гол на съперника.
Голям привърженик на тази теория е бившият треньор на Спортист (Своге) Стойчо Стоев. След това неговият отбор получаваше още 2, 3, че дори и 4 и в крайна сметка изпадна там, където му е мястото - в "Б" група. Защото мачът за Спортист бе приключил много преди да започне. Такива като Стоев с лопата да ги ринеш.
В ЮАР се видя: краят идва, когато съдията даде край. В 90-ата мин на полуфинала Холандия - Уругвай резултатът бе 3:1 за Лалетата. В 91-ата вече беше 3:2, а в 94-ата аха да стане 3:3 и да се стигне до дузпи. Само това да беше, да махнеш с ръка и кажеш: "Чиста случайност". Ама не е само това.
- В последната секунда на 120-ата мин от четвъртфинала Гана - Уругвай резултатът бе 1:1. Нападателят Луис Суарес реши да се прави на вратар и като Буфон изби топката от голлинията - дузпа. Гана вече се виждаше на полуфинал. В Африка празнуваха, в Южна Америка страдаха. Но Асамоа Гиан се засили и прати топката в гредата. И Африка заплака, а Южна Америка запя.
- Играе се решителна среща от груповата фаза между Алжир и САЩ. 90 минути Райс Мболи от Славия прави чудеса на вратата, но в 91-ата Лендън Донован вкара. И прати САЩ в следващата фаза.
Извод: Мачът не спира нито при първия гол, нито при първия пропуск
Спира или когато футболистите спрат да играят, защото не искат или не могат, или когато съдията свири последен сигнал.
Мит №2: Три коня не могат да дърпат каляската.
След световната квалификация с Грузия Димитър Бербатов, тогава все още капитан на националния отбор, излезе и каза някои неща. Едни верни, за другите го опроверга Диего Форлан. "Проблемите не може да се решат за един мач, трябва доста време и работа. Не виждам много светлина в тунела на този етап. Били сме Грузия, но какво от това? Хората трябва да са наясно и да нямат големи претенции към нас. На момента толкова си можем. Не става три коня да дърпат каляската", изрече Бербатов.
Нападателят е прав, че националите толкова си могат. Ако можеха повече, щяха да се провалят в една, най-много две квалификации. Не в три. Въпросът сега е за каляската. Големите отбори имат много повече от три коня. Като Германия, Испания, Холандия.
Ако не вкара Мюлер, ще бъде Клозе. Или Подолски, или Швайнщайгер. Ако не е Робен, ще е Снайдер, или Ван Перси, или Ван Бронхорст. На малките - и един е достатъчен. Като на Уругвай, един Форлан им стига.
Извод: Може и с три коня, може с два, може и с един дори. Въпросът е какво правят тези коне.
Мит №3: България е прекалено малка, за да има голям футбол.
Дойде ли провал в квалификациите, слушаме една и съща глупост. България била прекалено малко държава, за да се иска от националния й отбор нещо голямо. Дрън-дрън. Оправдание за балъци и за несвършена работа.
И Уругвай е малка държава - 3,5 млн., ама стигна полуфинал на световното, замалко и финал. Словакия също е малка държава - 5,4 млн., но игра на световното, победи Италия и излезе от групите. Малка е и Словения - 2 млн., но направи чудеса, отстрани в баража мощната Русия с Гуус Хидинк, измъчи Англия, а секунди я деляха от осминафинал в ЮАР.
Значи едни малки могат, а други не могат! А и стига вече с тези залъгалки. В нова Европа, след разпадането на Югославия и СССР, България далеч не е на последните места.
Извод: Въпросът не е колко е малка държавата, а колко е добър футболът. Нашия го знаем, той е правилен. Но на другите явно е по-правилен.
Мит №4. Чалгата няма значение.
Гана стигна до четвъртфинал на световното, а селекционерът Милован Райевац разби един мит. "Моите футболисти са много дисциплинирани, защото знаят каква е целта. Дайте им пълен хладилник с алкохол, но им забранете да го отварят. Знаете ли какво ще стане? Няма да го отворят."
В "А" група е различно. Вечерен час има, но кой ти го спазва. Чалготеките са пълни с футболисти, масите пред тях са отрупани с алкохол. Понякога ги хващат, наказват ги, но пак ги връщат. После пак се напиват - я ги изловят, я не. Или ще измърморят как повече това няма да се повтори, или ще разнасят в компанията как пак са прецакали шефовете.
Извод: Явно българският футболист не знае каква е целта. Или пък не му пука. Май и двете.
Големият немски футболист от миналото Гюнтер Нетцер каза нещо за откритието в бундестима Томас Мюлер. "Говори така, както и играе. Живее, както играе". Много умно, и много истинско. В "А" група е така, но и не е така. Не играят, ама тънат в разкош. Затова и футболът ни е една голяма чалга.
А на тази гара, на която се намира, влакове отдавна не минават. Затова и следващото световно най-вероятно нашите футбалери ще го гледат пред телевизора.
