Каквото и да се случи, все сме изненадани. Изненадаха ни загубите на Левски от Тампере, БАТЕ Борисов, Жилина и Дебрецен, изненада ни и тази на Литекс от БАТЕ Борисов. И равните на националния отбор с Малта и Албания ни изненадаха.
Уж сме големи, а ни бият.
Защо така? Защото сме големи само в нашите очи, за останалата част от света сме много малки. Ако бяха добри, отборите ни сега щяха да почиват. А не да се борят с Дъндолк и Рудар.
Та по каква точно причина си мислим, че сме голяма работа? Лежим на исторически спомени отпреди 43 години, когато ЦСКА изигра три мача с Интер. И на тези от 1982 г, когато ЦСКА отстрани Ливърпул. Сега обаче не е 1967 г., а 2010 г.
Онзи Интер не е този Интер, нито пък онзи Ливърпул е този Ливърпул. А най-вече ЦСКА хич не е онзи голям ЦСКА. То и успехът на Левски в Купата на УЕФА отпреди 5 години вече не топли. Защото след това резилът бе голям.
Истината е, че сега сме с голи задници, ама мечтаем за чифте пищови. И резултатите го показват. Миналата година Левски и ЦСКА влязоха в Лига Европа. ЦСКА не спечели нито един мач единствен от всички участници.
Левски победи Лацио, но в мач без значение. Когато трябваше, не можа да бие.
В националния отбор е същото. От 12 години не сме нищо. Класирането за европейското през 2004 г. в Португалия по-добре да не си го броим. Хем имаме страшни играчи в чужбина, хем нямаме национален отбор.
Как се получава така? Хърватия има страшни играчи в чужбина, има и национален отбор. Нищо че пропусна последното световно първенство.
За да разберем какво представляваме, трябва да се обърнем към цифрите. Най-напред сме от бъдещите съперниците в евротурнирите в ранглистата на УЕФА. Но другите напират. Нас все още ни топли коефициентът от 2005 г, но от следващия сезон той вече не важи.
И тези зад нас ще вземат да ни минат. В ранглистата на ФИФА е още по-зле. Там дори Габон е пред нас. Но на Мъри явно не му пука. Боби пък направо си го каза: "Пишете си каквото искате, мен това не ме интересува."
Ето затова сме зле. Никой не се интересува, важното е хората в БФС да си седят на високите постове и да си взимат високите заплати. А клубовете и националния отбор кучета ги яли.
