Честита първа седмица на Георги Иванов като президент на Българския футболен съюз.
Някогашният голмайстор на Левски победи рекордьора по голове за националния отбор Димитър Бербатов още на първи тур и наследи друга "синя" легенда - Борислав Михайлов, на поста.
Боби Михайлов изкара 18 години като президент на БФС. Сега много хора се молят Гонзо да не бъде толкова дълголетен. Но ще видим, не е признак на добро възпитание да съдим хората преди делата им.
Веднага заваляха обвинения, че Иванов е продължение на статуквото и че промяна в БФС без Бербатов няма как да има. Провалът на Димитър и екипът му обаче не е само плод на статуквото. "Трите коня" също допуснаха доста грешки.
Систематизирахме петте причини, поради които "промяната" в БФС се отлага:
Егото на Бербатов
Димитър Бербатов е от хората, които обичат да бъдат хвалени. Затова и самият той понякога говори за себе си в трето лице. Трудно може да убеди хора, които не са негови фенове, да тръгнат с него, пък било то и за промяната на българския футбол.
На няколко пъти бе изтъкнато, че Стилиян Петров е една много по-компромисна фигура, която почти сигурно щеше да събере много повече гласове. Бербатов просто трябваше да отстъпи една крачка назад в името на победата и сега резултатът можеше да е по-различен.
Имаше клубове, които се оплакваха от липса на диалог на равни с равни. Сякаш Бербатов и екипът му, по подобие на възвишените структури в политиката, искаха да обяснят на всички останали колко по-навътре в нещата са, как само те имат решенията и че те са единственото спасение за българския футбол. Останалите не разбират особено, затова трябва да им бъде гласувано доверие и те да свършат работата.
Ако пък не гласуваш за тях, значи нищо не разбираш и не искаш промяна. Тактиката my way or the high way (няма друг начин освен моя - б.а.) се практикува, когато вече си взел властта. И "трите коня" го разбраха по най-бруталния начин.
Пусто его.
Системата е изначално сбъркана
Формални клубове и такива с по няколко деца и половин терен имат същата тежест като Левски и ЦСКА. Разбира се не за миналото, настоящето или бъдещето на българския футбол, а като гласове на Конгреса.
Клубове, които са готови да си продадат гласа за една мрежа топки и два чифта ръкавици, определят бъдещето на цял един спорт у нас. И тук няма значение за кого са гласували, защото не бива да се заблуждаваме, че подобни клубове могат да бъдат купени само от статуквото.
Работа на БФС е да отговаря за националните отбори, за развитието на детско-юношеския футбол, за аматьорския и женския футбол. Професионалният би трябвало да бъде в прерогативите на Професионалната футболна лига. Вместо това оттам отчитат някаква фиктивна дейност, за награда за която шефът на ПФЛ Атанас Караиванов влезе в Изпълкома на Гонзо.
Гонзо, който досега бе отговорник за националните отбори в период, в който не спираме да копаем дъното и от кумова срама ФИФА ни покани на турнир с Танзания. Гонзо, който се скъсваше да хвали Младен Кръстаич колко велик специалист бил. Същият този Гонзо сега застава начело на цялата структура на българския футбол.
Не бива да забравяме и за изключените около 140 клуба. Някои от тях бяха върнати в структурата на БФС, но като нови членове нямаха право на глас на този Конгрес. Те бяха в отбора на Бербатов и с чиито гласове можеше да станем свидетели на смяна на караула. Но системата не го позволи.
Левски и ЦСКА са част от статуквото
От "червените" да се бият в гърдите, че са едни от най-големите радетели за промяна. На предишните избори именно ЦСКА издигна кандидатурата на Димитър Бербатов за нов президент на БФС, но този път... не го направи.
Междувременно помолен от журналисти да коментира предстоящите избори за президент на БФС, Гриша Ганчев отговори: "Не ме занимавайте с глупости." След което помоли да бъде оставен на спокойствие да гледа борбите на турнира "Дан Колов - Никола Петров", добавяйки, че "отдавна не се занимава с футбол".
Колегата му и дългогодишен приятел от "синия" ъгъл - Наско Сираков, пък изтърси отговор в стил бъдеща миска на въпрос за световния мир. Великият голмайстор на Левски и негов мажоритарен собственик в момента не пожела да каже за кого ще гласува представителят на "сините" на конгреса. Освен че щял да "гласува за Левски".
На Конгреса никой от "сини" и "червени" не повдигна въпроса за формата на първенството, за съдийството, за треньорски квалификации, за методика. Всичко мина и замина, а дебатите бяха проформа.
Елитарни структури и профили в социалните мрежи не спират да обвиняват малките клубове за липса на промяна, но истината е, че грандовете ни са също толкова виновни. Те също са част от статуквото.
Защото, съгласете, че няма сила в България, която да спре Левски и ЦСКА, ако двата отбора обединят усилия - организационно и фенско.
Важното е кой организира изборите
Георги Иванов бе избран за нов президент с 235 гласа. С един повече от тези, които му бяха нужни за победа още на първи тур. И точно както на всеки парламентарни избори има по една партия, която с малко минава четирипроцентната бариера, така спечели и Гонзо.
Важно е кой организира изборите, кои брои бюлетините, кой определя правилата. След това ти трябва да убедиш няколко колебаещи се, ако трябва, да изключиш тези, които не можеш да разубедиш, и резултатът е налице.
"Гонзо е по-известен от Бербатов в България"
За съжаление противопоставянето Левски - ЦСКА изигра роля и при това гласуване. След кървавия протест по време на мача с Унгария изглеждаше, че дори феновете на двата гранда са си стиснали ръцете, но явно не е така.
Един от топ коментаторите ни изтърси фразата, че една от причините за победата на Георги Иванов над Димитър Бербатов е по-голямата му известност в България.
Подобни неадекватни тези биха могли да бъдат подкрепени само и единствено с чисто фенство, но не и с някакви истински аргументи. Каквито и авторът на изказването нямаше.
Със сигурност е имало и сериозно количество делегати, които са избрали единия или другия кандидат заради "сини" или "червени" пристрастия. Или по дългогодишни приятелства.
Докато е така, няма как да говорим за истинска промяна във футбола ни.
