Апаратът „Фила", който кацна на комета като част от мисията „Розета", се оказа без захранване. Модулът се зарежда от акумулаторни батерии, а след като те се изхабят, трябаше да продължи да работи на слънчеви батерии. Оказва се обаче, че при кацането си върху неравната повърхност на кометата, апаратът е попаднал в сянка.
Информацията за отслабващия сигнал се появи в петък вечер от кораба майка „Розета". Сондата и корабът осъществяват връзка само по два пъти на ден, защото през останалото време сателитът е под хоризонта и няма как да се осъществи комуникация.
Съществуват притеснения, че апаратът няма да успее да възстанови връзката, защото акумулаторната му батерия е проектирана така, че да работи два дни и половина. Очакваше се мисията да успее да продължи дейността си от седмица до три месеца.
Въпреки трудностите, „Фила" вече е събрала доста информация. Апаратът е получил 80-90% от данните, които е създаден да събере. "Фила" изпрати детайлни снимки на неравната повърхност на кометата, анализира газовете, температурата.
Системата за анализ MUPUS вече е потопила сондата в ядрото й.
Изследователският модул кацна на кометата "67Р/Чурюмов-Герасименко" във вторник. Операцията е на разстояние повече от 500 милиона километра от Земята.
Преди да остане без батерии, апаратът успя да изпрати проби и да прехвърли цялата информация, събрана от кометата. Очаква се, че връзката с апарата ще бъде частично възстановена, когато кометата се приближи до Слънцето и се повишат шансовете за достигане на слънчеви лъчи до соларните панели на машината.
Дори със загубата на този апарат, мисията „Розета" не приключва. Корабът ще продължи да се движи около кометата с месеци, изучавайки повърхността и характеристиките й.
"Фила" е първият изследователски апарат, достигнал до повърхността на комета, в историята на изучаването на космическото пространство. Мисията "Розета" на Европейската космическа агенция започна преди десет години с изстрелване на едноименния апарат, който прелетя близо 7 милиарда километра, за да достигне кометата „Чурюмов-Герасименко" или 67P - и през август т.г. навлезе в орбитата й.
Апаратът се приземи върху неравен терен, а при така учените се надяват да открият отговор на едни от най-големите въпроси пред човечеството - за произхода на Слънчевата система и зараждането на живота на Земята. Мястото на кацането носи името „Агилкия" в чест на египетски остров в река Нил.
Името "Розета" идва от Розетския камък от долината на река Нил, чиито надписи помогнаха за разчитане на йероглифите. В амбициозния космически проект на стойност 1 милиард евро участват 14 страни от Европейската космическа агенция в сътрудничество с Канада и НАСА. Мисията е командвана съвместно от космическите центрове в Дармщад, Кьолн и Тулуза.
