В разгара на космическата надпревара в периода на Студената война, и САЩ, и СССР изстрелват поредица ракети с мисии за проучване на Венера.
Между 60-те и 80-те години на миналия век СССР праща куп мисии към планетата. Някои са успешни - сонди успяват да кацнат на повърхността и да вземат проби. Други само прелитат край Венера, трети стигат до атмосферата ѝ. Има обаче и такива, които остават да кръжат из Космоса.
Това се случва с една от сондите, пратена към планетата преди над 50 години. И след цялото това време тя все пак се очаква да се върне на Земята в близките дни, и то при безконтролно падане.
Все още не е ясно къде точно ще падне старият космически боклук, нито каква част от него ще изгори и каква ще остане след навлизането в земната атмосфера.
••• От Космоса падат все повече отломки и далеч не са само съветски:
Става дума за съветска сонда, част от мисията за проучване на Венера "Космос 482" от 1972 г. Заради неизправност на ракетата-носител апаратът не успява да набере нужната скорост и остава в орбита около Земята. И оттогава се върти около планетата ни, губейки бавно височина.
Сега обаче нидерландски изследовател е установил, че модул от авариралия апарат пристига скоро на Земята.
На базата на анализ на данни от телескопи изследователят Марко Лангбрук е изчислил, че това ще стане около 10 май, плюс-минус няколко дни, макар и неясно къде.
"Тъй като това е апарат, проектиран да оцелее преминаването през атмосферата на Венера, е възможно да остане непокътнат и при навлизането в земната", пише в блога си Лангбрук, който е преподавател в Техническия университет Делфт в Нидерландия. "Рисковете, които произтичат от това не са особено големи, но не са и нулеви", коментира той, цитиран от Live Science.
"Космос 482" е част от мисия за изпращане на сонди към Венера. При кацането на повърхността сондата изпраща данни за около 50 минути, преди да изгори заради високите температури на Венера.
••• При контролирано падане космическият боклук пада тук:
След проблема при изстрелването, "Космос 482" се разпада на две части. По-голямата, основна част на апарата, пада обратно на Земята през 1981 г., но спускаемата капсула остава в орбита вече над 50 години.
Оцелелият модул е със сферична форма, тежи 495 кг и е с диаметър от около 1 метър. Според Лангбрук ще се носи към повърхността на Земята с 242 км/ч. Ученият смята, че рискът за хората от падането на сондата е подобен на този на падане на метеорит, каквито има по няколко годишно.
Вероятността човек да бъде ударен от падащ обект от Космоса е по-малка, отколкото да бъде уцелен от светкавица, но не може да бъде напълно изключена, пояснява нидерландецът пред "Гардиън".
Къде ще удари космическият боклук обаче е рано да се каже.
Изчисленията сочат, че може да падне във всяка точка между 52-рия паралел на север и 52-рия паралел на юг. Това включва южните и централните части на Европа и Азия, цяла Африка и Австралия и големи части от Северна и Южна Америка. Естествено, най-голяма е вероятността да падне в някой от океаните.
Дано.
