Близо два пъти повече българи предпочитат страната ни да остане в съюз с НАТО и ЕС, отколкото да влезе в съюз с Русия. Това е един от изводите от национално представителното изследване на общественото мнение на "Алфа Рисърч", проведено между 6-16 юни 2022 година сред 1000 пълнолетни български граждани. Изследването е проведено в рамките на проект финансиран от Институт Отворено общество - София.
То засяга очертаващото се ново разделение в Европа след началото на руската инвазия в Украйна и показва как се оформят настроенията по темата у нас.
Зададеният в изследването въпрос гласи: "Ако в Европа има ново разделение, подобно на Студената война, къде трябва да се позиционира България?"
Според данните над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа подобно на това от времето на Студената война.
За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса, са близо 31%.
Привържениците ЕС и НАТО са най-голям дял сред всички възрастови групи. Най-голяма подкрепа за запазване на евроатлантическата позиция на България се наблюдава сред младите и активните - 41% спрямо 14% подкрепящи съюз с Русия.
От хората на възраст между 41 и 50 години 41% са за съюз с НАТО и ЕС, а 24% предпочитат съюз с Русия.
Сред по-възрастните подкрепата за западната ориентация на страната намалява, но продължава да е по-голяма от тази за съюз с Русия. 35% от анкетираните на възраст между 51 и 60 години, както и сред тези над 61 години се изказват в подкрепа на съюз с НАТО и ЕС срещу съответно 23% (в групата 51-60 години) и 31% (в групата над 61 години) предпочитащи съюз с Русия.
По-интересно става разпределението на база това коя партия подкрепят респондентите. Привържениците на ЕС и НАТО доминират сред симпатизантите на четири от осемте политически партии, които през юни 2022 година получават подкрепата на над 4% от заявилите готовност да гласуват на парламентарни избори.
Най-осезаема е подкрепата за евроатлантическата ориентация на България сред гласоподавателите на Демократична България - 96%. Там 0% подкрепят съюз с Русия.
При "Продължаваме промяната" 68% от симпатизантите на формацията са за съюз с НАТО и ЕС, докато 14% смятат, че по-добро за България е да влезе в съюз с Русия.
Гласоподавателите на "Има такъв народ" също в мнозинството си са прозападно ориентирани - 65%, като там 13 на сто подкрепят преориентиране към Русия.
При бившите управляващи от ГЕРБ също доминират нагласите, че ЕС и НАТО са най-добрата външнополитическа ориентация за България - 58%, като сред тях 12% смятат обаче, че Русия е подходящият за страната ни съюз.
Три са формациите, при които подкрепата за Русия доминира сред избирателите им. Най-силно това се усеща сред гласуващите за БСП - там 56% са за съюз с Русия и 21% за запазване на съюзните ни отношения с ЕС и НАТО.
При партия "Възраждане" на Костадин Костадинов 49% от деклариралите се като поддръжници на партията са привърженици на ориентирането към съюз с Русия, докато 17% смятат, че НАТО и ЕС са най-добрият съюзник за България.
При новата партия "Български възход" около служебния премиер и бивш министър на отбраната Стефан Янев също се наблюдава доминация на проруския електорат - 38% за съюз с Русия и 25% за линия в посока НАТО и ЕС.
Сред привържениците на ДПС доминира групата на хората, които не могат да преценят или не дават отговор - 48%, докато близо 23% се изказват в подкрепа на съюз с НАТО и ЕС, а 21% са за съюз с Русия.
Колебаещите се доминират и в групата на анкетираните, които не са решили за кого ще гласуват (47% не могат да преценят или не дават отговор, 33% са за съюз с НАТО и ЕС, а 14% са за съюз с Русия), както и в групата на тези, които заявяват, че няма да гласуват (42% не могат да преценят или не дават отговор, 24% са за съюз с НАТО и ЕС, а 26% за съюз с Русия).
