Съюзът на съдиите излезе с позиция по случая с нападнатото момиче в Стара Загора и последвалите гневни обществени реакции срещу съдебния състав, пуснал на свобода обвиняемия по случая Георги Георгиев.
От Съюза определят отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и към съдията докладчик по случая като "наш общностен провал".
Поясняват, че това е провал на:
"- на съдиите - защото очевидно не сме били достатъчно ефикасни да отстояваме ценностите на правосъдието, така че да заслужим доверието да бъдем чути спокойно;
- на политическите власти - защото не са провели достатъчно убедителни политики, които да разясняват защо е вредно съдът да се обяснява извън делото (има множество международни стандарти в тази насока);
- на всички нас - защото позволихме призиви за линч на съдията, разпространяване на нейни лични снимки, на снимки на нейната къща с посочване на населеното място."
По-горе в седемстраничната позиция се казва, че "уличното правосъдие" и призивите за саморазправа със съдиите и обвиняемия е "общ провал" и се допълва, че "не е поражение само за "обезвластената" чрез поругаване съдебна власт, но и за самите граждани, защото съзнателно или не те отприщват неуправляеми потоци на човешка агресия, които в един момент, при други обстоятелства, могат да пометат и тях".
В позицията си от Съюза на съдиите разясняват хронологията на събитията и обстоятелствата довели до освобождаването, а след това налагането на мярка за неотклонение "задържане под стража" над Георгиев.
Обясняват, че Георгиев първоначално е бил освободен от окръжния съд, тъй като за наказателно производство за лека телесна повреда по чл. 161 от Наказателния кодекс "не се взема мярка за неотклонение".
На 31 юли Георгиев е привлечен като обвиняем с второ обвинение, този път за "две закани за убийство на пострадалата, отправени чрез интернет приложение".
Заканите са били отправени преди упражненото насилие над 18-годишното момиче, но разследващите и прокурорът са съобщили, че информацията за тях е получена сега, а не в началото на разследването.
От Съюза посочват, че мярката за неотклонение не е наказание, нито подсъдимият се признава за виновен, а Конституцията не допуска ограничения на правата на обвиняемия, "надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието". Т.е. че прокуратурата и съдът са "длъжни да търсят най-малката по сила принуда', за да приключи процесът.
Допълват, че по дела, в които не е допустимо налагане на мярка за неотклонение, органите на МВР трябва да извършат "компетентна превантивна работа" и да "предупредят писмено" обвиняемия да стои на дистанция от пострадалия, както и периодично да проверяват дали той се съобразява с това.
От Съюза в заключение посочват, че се ангажират да проведат професионални дискусии във всички съдебни райони и да обсъдят как съдът ефективно да използва своите правомощия за защита на жертвите от насилие.
Цялата позиция може да видите тук.
