Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тодоровден е - първият голям празник на пролетта

Конни надбягвания и обреди за млади невести - с какво свързваме празника Снимка: iStock
Конни надбягвания и обреди за млади невести - с какво свързваме празника

В съботата след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва празника Тодоровден, като тази година той се пада на 23 март.

Празникът почита Св. великомъченик Теодор Тирон, който е един от първите светци на Църквата.

Преданията разказват как византийският император Юлиан Отстъпник, който искал да върне езичеството, решил да се подиграе със строгия пост, спазван от християните 40 дни преди Великден, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара.

Починалият 50 години преди това Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал да забрани на миряните да купуват каквито и да е храни от пазара заради хитростта на императора. Вместо това поръчал на онези, които нямат храна в дома си, да варят жито с мед.

Така императорът видял, че лукавият му ход няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.

В знак на благодарност Църквата празнува светецът в събота на първата седмица на Великия пост.

В народния календар обаче Тодоровден е посветен на конете и тяхното здраве, като на много места е наричан Конски Великден. А ключово място в празника имат надбягванията с коне, наричани кушии.

По традиция още преди изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсявайки ги с мъниста, пискюли и цветя, преди да ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете.

Вари се и жито, което се благославя в църковния храм.

После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - с риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника, а стопаните го посрещат радушно и поят коня му с вода.

На места в страната за празника се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести в първата година от сватбата си. Така например в Западна България младите, наскоро венчани жени се обличат невестината си премяна и още петък вечерта отиват на църква заедно със свекървата си. Там те носят варена царевица със специален колак.

Невестите остават навън, докато свекървите влизат в църквата, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В други райони се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца.

Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора и техните производни.





 

Най-четените