Кухнята на Тракийската низина е специална. Подходяща за истински царе. Почвата там е плодородна и щедра, климатът я дарява с много слънчеви часове и дни и освен всичко друго се усеща и силното влияние на Средиземноморието.
То наднича от лозовите сарми, така традиционни за Пловдив и Асеновград, а и за цялата низина, както и в мусаката с патладжани, разядката с печени домати и чушки и питките с мед.
Тракийската кухня си има своите ценни бисери - някои по-древни, други - малко по-съвременни.
Например:
- Тракийска разядка
В миналото тази разядка е била съвсем пестелива - само смлени орехи, щедро количество чесън, сол и олио. При намачкването орехите също освобождават своите мазнини и етерични масла и се получава дъхава и пикантна смес, от която апетитът се отваря неимоверно.
По-късно, с навлизането на чушките в Тракия, започнали да се прибавят и смлени печени чушки и люти чушлета.
Разядката се поднася веднага с топъл хляб или питка и не е имало традиция да се консервира. В рецептата могат да се срещнат още домати, обикновено също запечени, червен пипер, лют червен пипер или бяло саламурено сирене, натрошено вътре.
По състав тракийската разядка напомня и на турската мухамара, в която обаче подправките са далеч повече и по-изразени и донякъде "заглушават" вкуса на орехите и чесъна.
- Сарми
Сармите, това близкоизточно изобретение, са толкова дълбоко залегнали в българската кухня, че си ги имаме за изконно наши. В Тракийско обаче те са издигнати до пипкаво и фино изкуство, което отнема поне половин ден за приготвяне и готвене.
Сармите задължително са малки, тънки, стегнато завити, и това изисква търпение и умение.
Има домакини от Тракийската низина, които са меко казано изненадани и даже възмутени, когато им се сервират по-грубо завити и по-големи сарми. Технологията на завиване е пренесена от гръцки емигранти в региона и според тях традиционните сарми са само лозови.
В момента под името "асеновградски сарми" или "станимашки сарми" могат да се открият рецепти и за лозови, и за зелеви сармички.
Като подправки можем да отличим кимионът и червеният пипер. За да имат по-свеж вкус сармите, някои домакини добавят и лимонов сок.
- Гьозлеме
Името подсказва, че ястието пристига от Турция, но в Тракийската низина и особено в и около Стара Загора е особено на почит. Гьозлеме са банички на сач, като обикновено корите се приготвят само от брашно, вода и сол, а плънката е или прясно бяло сирене, или саламурено такова.
Истинският майсторлък е в дърпането на корите на ръка, докато се получат невероятно тънки и фини.
В България е най-известен вариантът, в който плънката е от саламурено сирене или сирене и яйце. На Изток обаче зависи от региона и в гьозлемето може да има богато количество перца зелен лук и чесън, мляно месо, млени люти чушки, гъби и други зеленчуци.
Гьозлеме още се среща като гьозлеми или гюзлеми и е похапване, подходящо за закуска или ядене на крак.
- Хляб с мед
Във всички исторически извори за траките хлябът е споменат като основна част от диетата им. За брашното се е използвала не само пшеница, но и лимец, леща и просо. Нерядко в тестото са се влагали и ядки, които придават още по-плътен вкус на печивата.
Хлябът, в чието тесто се слага и мед, е бил дори по-специален.
Той се е приготвял за обреди и церемонии и сладникавият му вкус е бил символ на изобилието и плодородието. Впоследствие питката с мед е станала традиционна за Тракийската низина на Благовещение, когато Богородица научава благата вест, че ще роди Спасителя.
Пита с мед се прави и в чест на Света Екатерина и Свети Харалампий.
Печивото се приготвя и за кръщенета и сватби, за да е сладък животът на празнуващите.
