Турската лира достигна най-ниското си ниво за всички времена спрямо долара, след като Централната банка на страната обяви драстично повишаване на основния си лихвен процент, съобщава "Ройтерс".
Увеличението е с 650 базисни пункта до 15%, като от банката посочват, че ще стигнат и още по-далеч по отношение на този тип политика.
Новият управител на турската централна банка Хафизе Гайе Еркан обяви този курс на първото си заседание начело на институцията, след като години наред беше упражнявана разхлабена политика.
Тридесет минути след повишаването на лихвения процент лирата внезапно започна да се срива, докосвайки най-ниското ниво за всички времена от 24,31 спрямо долара. Това е първото увеличаване на основния лихвен процент в страната от началото на 2021 г. насам.
От Политическият комитет на централната банка обявиха, че затягането ще бъде допълнително засилено, колкото е необходимо. Към затягането ще се подходи "своевременно и постепенно", докато се постигне значително подобрение на перспективите за инфлация.
Оттам още обясняват, че сегашното вдигане на лихвите се прави, за да се установи курс на дезинфлация възможно най-скоро, да закотвят инфлационните очаквания и да контролират влошаването на ценовото поведение.
През май тази година Турция отчете годишна инфлация в размер на малко под 40%, след като достигна 24-годишен връх от над 85% през октомври миналата година. Турската централна банка подчерта, че инфлацията ще бъде подложена на допълнителен натиск.
Всичко това противоречи сериозно на проповядваната досега политика на турския президент Реджеп Таип Ердоган, който се надяваше, че оставяйки лихвения процент нисък ще стимулира икономиката да "надскочи" инфлацията и да тушира проблема.
Тази политика обаче предизвика сериозна валутна криза в края на 2021 г., при която турската лира загуби 44% от стойността си, а през следващата поевтиня с още 30 на сто, въпреки усилията на централната банка да противодейства на търсенето на валута, като използва валутните си резерви.
След победата си на изборите миналия месец Ердоган даде знак, че е готов да отстъпи от икономическата политика, като назначи Мехмет Шимшек за министър на финансите и Хафизе Гайе Еркан, бивш банкер от Уолстрийт, за шеф на централната банка.
